О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 21.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 400 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 13.11.2009 година по гр.д. № 2801/2008 година на Софийски апелативен съд е обезсилено решение на Софийски градски съд от 16.10.2008 г. по гр.д. № 04142/2006 г. и е прекратено производството по предявения от С. Й. С. , в хода на процеса заместена при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от правоприемниците и З. М. З. и Р. М. З. против С. Р. З. иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот акт № 192 от 07.07.2003 година. Прието е, че производството е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 6890/2005 година на Софийски районен съд е отхвърлен иск за делба между същите страни по отношение на имота, предмет на атакуваната сделка; че с влязлото в сила решение е прието, че сделката, обективирана в нот акт № 192 от 07.07.2003 година е действителна, както и че ответницата С е индивидуален собственик на имота. Прието е, че след като ищцата не е направила в делбеното производство всички възражения за недействителност на сделката, то тези възражения са преклудирани, в т.ч. и възражението, предявено чрез иска за привидност на сделката, поради което същия се явява недопустим.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от З. М. З. от гр. С.. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решения на Върховния касационен съд: решение № 839-82-І, в което е прието, че съдът следва да постанови решението си на основанието, на което е предявен иска; решение № 3* съгласно което, ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото; решение № 4* съгласно което правното основание на иска се определя от исковата молба; решение № 4* в което е прието, че дадената от ищеца правна квалификация на иска не е задължителна за съда; решение № 2* съгласно което основанието на иска за собственост не е самото право на собственост, а обстоятелствата, от които произчита това право; решение № 2793-66-І, съгласно което, съдът е длъжен да обсъди фактическите обстоятелства, от които произтича основанието на иска, независимо дали са въведени с исковата молба или в течение на процеса и определение № 2* в което е прието, че страната, отказала се от иска, предявен на едно основание, може да води нов иск срещу същата страна, но на друго основание.
Ответницата по касационната жалба С. Р. З. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба не е посочен материалноправен или процесуален въпрос, явяващ се от значение за изхода на делото. Въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото.
Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба – т.1 от ТР № 1 от 12.01.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК ВКС. Такъв въпрос не може да се изведе от обстоятелствената част на изложението, нито чрез тълкуване на довода за противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика, неотносима към конкретния правен спор. Приложените съдебни решения, касаещи въпроси относно задължениета на съда да определи квалификацията на спорното материално право, както и по приложението на чл. 119, ал.2 ГПК (отм.) нямат отношение с решаващите изводи на съда по проесуалния въпрос следва ли ответникът да изчерпи всички свои възражения срещу иска; относно преклузията на факти, въз основа на които ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 13.11.2009 година по гр.д. № 2801/2008 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: