Определение №653 от 21.5.2013 по гр. дело №2117/2117 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653

София,21.05.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2117 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 10 от 15.01.2013 година по гр.д. № 1068/2012 година на Пазарджишки окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. С. Р. от [населено място] против [фирма] в ликвидация. В решението е прието за установено, че ищцата е работела в дружеството като отчетник до 27.04.2012 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради допуснато дисциплинарно нарушение – на 23.03.2012 г. не е отчела показателите на водомер на абонат на дружеството, вместо което е изпратила на адреса водопроводчик за констатация изправен ли е водомерът; направила е корекции на показанията на водомера без знание на абоната, като при последваща проверка е било констатирано, че водомерът е изправен, а дружеството е възстановило неправомерно начислени суми. Прието е за установено, че уволнената служителка не е извършила всички вменени и като нарушения действия – имала е съмнения в изправността на водомера, поради което след консултация със специалист е отразила в карнета, че уреда е развален и е начислила служебно разход, но тъй като повредата не е била категорично установена (според Наредба № 4/2004 г. показанията на водомера е следвало да бъдат проследявани три месеца) не е издала предписание за разпломбирането му; не е правила корекции в карнета без знанието на абоната, нито дружеството е възстановявало неправомерно начислени суми. При така установените факти, в решението е прието, че доколкото извършените от служителката действия съставляват нарушения на трудовата дисциплина – отразяване състояние неизправност на уреда без това да е установено по надлежния ред, то нарушението не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че наказанието е наложено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ и предвид чистото дисциплинарно минало на уволнената служителка и доказателствата за проявена добросъвестност при изпълнение на работата, в т.ч. и за награждаване за качествено изпълнение на трудовите задължения.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд е постъпила от Водоснабдяване и канализация” Е. в ликвидация. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, независимо от това дали за работодателя са настъпили неблагоприятни последици и независимо от субективното отношение на работника или крайния резултат от действията му са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в разрез с която са и изводите на съда по приложението на чл. 189, ал.1 КТ. Приложени са решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ІV г.о.; решение № 1379 от 04.11.1999 г. по гр.д. № 238/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС и определение № 120 от 02.02.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба С. С. Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд.
Въпросите съставлява ли дисциплинарно нарушение всяко неизпълнение на служебните задължения, независимо дали за работодателя са настъпили неблагоприятни последици, какво е субективното отношение на работника или крайния резултат от действията му са намерили разрешение в установената съдебна практика, поради което не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената практика по приложението на чл. 187 КТ и чл. 190 КТ, всяко неизпълнение на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение, но при определяне на наказанието следва да бъдат съобразявани както субективното отношение на работника към извършеното, така и крайния резултат от действията му и дали в резултат на тях са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е изследвал с кои от действията си уволнената служителка е нарушила трудовата дисциплина и дава ли основание допуснатото нарушение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В съответствие с установената съдебна практика, израз на която са и приложените решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ІV г.о. и решение № 1379 от 04.11.1999 г. по гр.д. № 238/1999 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, са и изводите на съда, че преценката за спазването на чл. 189, ал.1 КТ включва и изразеното от работника отношение към трудовите задължения, както и цялостното му поведение при изпълнение на възложената работа; че преценката включва и обстоятелствата съставлява ли допуснатото нарушение инцидентен пропуск при изпълнение на трудовите функции или е проява на системно незачитане на установения ред и възложените трудови задължения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 15.01.2013 година по гр.д. № 1068/2012 година на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top