О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 06.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 2350 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 300 от 30.04.2018 година по гр.д. № 4342/2017 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, на основание чл. 286, ал.1, т. 3 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 9501 от 30.06.2017 г., подадена от Т. О. Л. от [населено място], Руска Федерация против въззивно решение № ІІ-3 от 30.05.2017 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 2005/2016 година, в частта му, с която е предявените от Т. О. Л. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за поддръжка и управление от 13.09.2011 г. и по чл. 34 ЗЗД за сумата 1561,60 лева са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] против Т. О. Л. насрещни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в размер съответно за 619 лева и за 471,75 евро. Със същото определение, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по насрещният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена 2882 евро и по обуславащия го иск с правно основание 79, ал.1 ЗЗД за сумата 314,50 евро.
Частна жалба против определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. О. Л. от [населено място], Руска Федерация.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е разпоредил връщане на касационна жалба – акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че е неоснователна. Претендира съдебни разноски в производството.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, ред. ДВ, бр. 86/2017 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела и до 20000 лева за търговски дела. Съгласно действащата към момента на постъпване на касационна жалба вх. № 9501 от 30.06.2017 г. редакция на текста (чл. 280, ал. 2 ГПК) в ДВ, бр. 50 от 2015 г. – не подлежат на касационно обжалване, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Въззивно решение № ІІ-3 от 30.05.2017 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 2005/2016 година е с предмет обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за поддръжка и управление от 13.09.2011 г. и по чл. 34 ЗЗД за сумата 1561,60 лева, всеки един с цена под законоустановения минимум – цената на иска за нищожност на договора от 13.09.2011 г., съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК е в размер на 943,50 евро, т.е. под 5000 лева, каквато е и цената на иска за парично вземане по чл. 34 ГПК. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и в частта му по насрещните искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД за неизплатени годишни такси по договора за поддръжка и управление за сумите 164,50 евро за 2013 г. и 2014 г. и за 314,50 евро за 2015 и 2016 г., тъй като сборът от сумите, определящ цената на иска е под 5000 лева, както и по претенцията за лихви по чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложеното, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в посочените части, както законосъобразно е прието в обжалваното определение № 300 от 30.04.2018 година по гр.д. № 4342/2017 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. Въведените в частната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради погрешно тълкуване нормите на ЗУЕС касаят съществото на спора за валидност на договор за поддръжка и управление от 13.09.2011 г., в която част решението не подлежи на касационно обжалване, както и правилността на изводите по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, в която част решението е влязло в сила с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, неподлежащо на обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдените направените в производството по чл. 274 ГПК съдебни разноски в размер на 345 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 08.06.2018 г. с адвокат С. М. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 300 от 30.04.2018 година по гр.д. № 4342/2017 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 9501 от 30.06.2017 г., подадена от Т. О. Л. от [населено място], Руска Федерация против въззивно решение № ІІ-3 от 30.05.2017 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 2005/2016 година, в частта му, с която е предявените от Т. О. Л. против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за поддръжка и управление от 13.09.2011 г. и по чл. 34 ЗЗД за сумата 1561,60 лева са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] против Т. О. Л. насрещни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в размер съответно за 619 лева и за 471,75 евро.
ОСЪЖДА Т. О. Л. от [населено място], Руска Федерация да заплати на [фирма], [населено място] сумата 345 лева съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: