2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 07.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 716 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение от 19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 5175/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 11.01.2012 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 39931/2011 година.
Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба вх. № 41425 от 08.04.2013 година, подадена от Г. К. П. от [населено място], Софийска област. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси: в компетентността ли е на Общинската служба по земеделие да възстановява земи, които не са били заявени за възстановяване и приложими ли са сроковете по ЗСПЗЗ за обжалване на решение на Поземлена комисия при искане за прогласяване нищожност на решението са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 39931/2011 година на Софийски районен съд е образувано въз основа на заявление, подадено от Г. К. П. от [населено място], в което са изнесени твърдения относно правото на собственост на неговия дядо И. К. върху земеделски земи в землището на [населено място] без да се твърди наличие на конкретен правен спор. С разпореждане от 26.09.2011 г. съдът е оставил производството по делото без движение с указания до ищеца да уточни твърденията си и какво е искането му, както и кой е ответника по иска. С молба от 10.10.2011 година ищецът е посочил, че ответник е Поземлена комисия към [община], а правният спор е на кого следва да бъдат възстановени земеделските земи в землището на [населено място] – на наследниците на бащата на ищеца К. П. или на наследниците на неговия дядо И. К.. Към молбата е приложено решение № 1410 от 04.01.1999 г. на Поземлена комисия [община], с което се възстановява правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К. П. К., което е било съобщено на ищеца на 18.10.1999 година.
С определение от 11.01.2012 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим – въпросът за възстановяване правото на собственост е разрешен окончателно с решението на поземлената комисия, срокът за обжалване на което е изтекъл през 1999 г.
Определението е потвърдено с определение от 19.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 5175/2012 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи е изтекъл на 01.11.1999 година, поради което подадената на 20.09.2011 г. жалба срещу решението е недопустима като просрочена.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е разрешен в съответствие със съществуващата трайно утвърдена практика на съдилищата – решението на общинската служба по земеделие може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на заинтересовите лица пред районния съд по местонахождение на имота, който решава спора по същество. В съответствие с утвърдената практика, в обжалваното въззивно определение е прието, че заявлението, подадено от 20.09.2011 година по правната си същност съставлява жалба срещу приложеното решение № 1410 от 04.01.1999 г. на Поземлена комисия [община], срокът за обжалване на което е изтекъл, поради което производството по жалбата е недопустимо.
Повдигнатия в частната касационната жалба въпрос в компетентността ли е на Общинската служба по земеделие да възстановява земи, които не са били заявени за възстановяване не е обуславящ изхода на процесуалния спор относно срока по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за обжалване на решение на общинската служба по земеделие.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът приложими ли са сроковете по ЗСПЗЗ за обжалване на решение на Поземлена комисия при иск за прогласяване нищожност на решението. Както в първоначално подаденото от ищеца заявление, така и в уточняващата претенцията му молба не са въведени твърдения, сочещи за нищожност на решението на поземлената комисия, нито е заявено искане за прогласяване на нищожността му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.03.2013 г. по ч.гр.д. № 5175/2012 г. на Софийски градски съд, VІ състав на търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: