3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 01.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6915 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № V-83 от 11.06.2013 година по гр.д. № 913/2013 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 221 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 9424/2011 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 25000 лева, предявени от С. Т. Г. от [населено място] против Е. Ч. от [населено място]. В решението е прието за установено, че на 06.09.2010 г. ищцата е претърпяла злополука при слизане от автобус на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] и управител ответникът Е. Ченгел. При слизане от автобуса ищцата е паднала, счупила е дясната си ръка и наранила лявото бедро. Прието е, че предявеният срещу управителя на дружеството иск е неоснователен, тъй като не е доказано твърдяното осъществено от него противоправно бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол за техническа поддръжка на автобуса; че управителят не отговаря лично като физическо лице за вреди, произлезли от вещи на дружеството, нито за увреждане, настъпило в резултат на деликтно поведение на работник на дружеството при изпълнение на възложената му работа. Независимо от извода, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря за вреди по чл. 49 ЗЗД, каквато обективна безвиновна отговорност носи възложителя на работата, в решението е прието и че не е установена причинна връзка между настъпилите за ищцата увреждания и противоправно поведение на работник на [фирма] или техническа неизправност на моторното превозно средство.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от С. Т. Г. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът дължи ли се обезщетение за вреди, произлезли от вещи е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на ВС на РБ; че въпросът отговаря ли превозвачът за вредите, причинени на пътниците при превозването им е разрешен в противоречие с ТР № 37 от 02.03.1961 г. ОСГК ВКС, както и с . 1 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г. Изложени са доводи, че въпросът отговаря ли собственикът на неизправен автобус, пускайки го в движение е разрешен в противоречие с решение № 113 от 23.11.2012 г. по т.д. № 708/2011 г. на І т.о. ВКС, както и че разрешението на въпроса за отговорността на лицата, възложили другиму извършването на работа за вреди, причинени при или по повод на тази работа е в противоречие с т.6 ППВС № 7 от 1959 г. ВС РБ. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и с оглед разрешаването на въпроса за „случаите на непозволено увреждане на пътници при осъществен превоз по републикански пътища”, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Счита се, че основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е и необходимостта от произнасяне по въпроса допустимо ли е производството по делото при липса на материалноправна легитимация на ответника и следва ли съдът да се произнесе относно допустимостта на иска още с определението си по чл. 130 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. Ч. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд.
Д. за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове, въззивният съд е приел, че ответникът в качеството си на законен представител на търговското дружество превозвач не отговаря лично за вреди, причинени на пътниците по време на превозването им, тъй като отговорността е на дружеството; че не отговаря и за вреди от вещи, тъй като отговорността е на собственика на вещта; че в качеството си на законен представител не отговаря лично за вреди, настъпили при и по повод на възложена на работник на дружеството работа, тъй като деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е за възложителя на работата, който е търговското дружество, а не представляващият го управител.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросите относно отговорността на превозвача за вреди на пътници при осъществяване на превоза, намерил разрешение в съдебната практика, в т.ч. в приложените към касационната жалба съдебни актове.
Разрешен в съдебната практика е и въпросът относно легитимацията на ответника като процесуална предпоставка за допустимост на иска. Допустимостта на иска се обуславя от процесуалната легитимация на страните, а материалноправната легитимация на ответника обуславя неговата основателност. При въведени от ищцата твърдения, че претърпените от нея вреди са в причинна връзка с лично осъществено от ответника противоправно поведение (бездействие, изразяващо се в липса на контрол върху работата на лицата, отговорни за техническата изправност на автобуса), ответникът е надлежна страна по правния спор и искът е процесуално допустим, а основателността му е въпрос по съществото на делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-83 от 11.06.2013 г. година по гр.д. № 913/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: