О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 09 март 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 508 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 582 от 29.11.2016 г. по ч.гр.д. № 637/2016 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 20.10.2016 г. на Старозагорски окръжен съд за връщане на касационна жалба вх. № 8421 от 01.07.2016 г., подадена от М. Г. Х., пребиваващ в затвора [населено място] против решение № 117 от 07.46.2008 г. по гр.д. № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението на Пловдивски апелативен съд е обжалвано от М. Г. Х.. Поддържа се, че съдебният акт е недопустим, тъй като процесуалноправният въпрос, предмет на делото, е разрешен с влязло в сила определение № 437 от 28.08.2016 г. по ч.гр.д. № 461/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване на определението на въззивният съд на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли са способи за установяване редовността на връчването на съобщение освен чрез полагане подпис на връчителя и получателя съгласно изискването на чл. 44, ал.1 ГПК. Поддържа се, че въпросът относно изискванията за редовно връчване на съобщението е разрешен във въззивното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 192 от 12.04.2014 г. по гр.д. № 40/2012 г. І г.о. ВКС и определение № 539 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 472/2010 г. І г.о. ВКС, както и че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, въззивният съд не е изложил мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка по делото и въведените от страните доводи.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Касационна жалба вх. № 8421 от 01.07.2016 г. е подадена от М. Г. Х., пребиваващ в затвора [населено място] против решение № 117 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд. Въззивно гражданско дело № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, ведно с първоинстанционното гр.д. № 966/2007 г. на Старозагорски окръжен съд са били унищожени с протокол от 15.01.2014 г. поради изтичане срока за съхранението им. С разпореждане от 04.07.2016 г., Старозагорски окръжен съд е върнал касационната жалба на подателя и като просрочена.
Разпореждането е обжалвано от М. Г. Х., който е приложил към частната жалба копие от съобщението за изготвяне на решението по гр.д. № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, изпратено му от съда на 14.04.2008 г. и намиращо се в досието му в цялост, без да е попълнен отрязъка, удостоверяващ връчване. С определение № 437 от 28.08.2016 г. по ч.гр.д. № 461/2016 г., Пловдивски апелативен съд е отменил разпореждането за връщане на касационната жалба и е върнал делото на Старозагорски окръжен съд с указания да се потърси от затворническата администрация информация налице ли е друга документация за достигане на съобщението до адресата.
С писмо от 20.09.2016 г., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Затвор, [населено място] е изпратила до съда копие от разписка РА-21, с която на съда е върнат втория екземпляр от съобщението. В разписката от 18.04.2008 г. е отразено, че се връща на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 62/2008 г. втората половина от съобщението, надлежно подписана от затворника М. Г. Х..
По доводите са допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд е валидно и допустимо. С определение № 437 от 28.08.2016 г. по ч.гр.д. № 461/2016 г., Пловдивски апелативен съд е отменено разпореждане за връщане на касационната жалба и делото е върнато на Старозагорски окръжен съд, без с това въпроса за допустимостта на касационната жалба да е разрешен окончателно – на администриращия съд са дадени указания за събиране на доказателства относно редовността на връчване на съобщението за изготвяне на решението по гр.д. № 62/2008 г. Независимо от това, в случаите, когато апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, е потвърдил определение за връщане на касационна жалба, постановено от окръжен съд, компетентен да се произнесе по допустимостта на жалбата е Върховният касационен съд по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, който единствен има правомощието да прецени дали е валидно сезиран.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпросите налице ли са способи за установяване редовността на връчването на съобщение извън тези по чл. 44, ал.1 ГПК и какви са изискванията за редовно връчване на съобщение до страната по делото Повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие с установената съдебна практика по приложението на правилата за връчване на съдебни книжа, съгласно които адресата трябва да удостовери с подписа си получаване на съобщението. В случаите, когато делото, по което е постъпила жалбата е унищожено поради изтичане срока за съхранението му по чл. 75 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г.), преди да се пристъпи към възстановяването му се извършва проверка дали жалбата е постъпила в срок. Съобщенията до страните за връчване на съдебни книжа се унищожават ведно с делото, тъй като са извън кръга на документи, посочен в чл. 77 от Правилника, поради което проверката за редовното им връчване се извършва по реда на чл. 108, ал.1 от Правилника – използват се всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните. В съответствие с така установените правила, въззивният съд е ценил представеното от затворническата администрация писмено доказателство – копие от разписка, удостоверяваща надлежното връчване на съобщението за изготвяне на решението на страната – разписката РА-21 от 18.08.2008 г., удостоверяваща връчване на съобщение и препис от решение от 07.04.2008 г. по гр.д. № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд. Съобразил е обстоятелството, че разписката удостоверява, че администрацията на затвора е изпълнила задълженията си по чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да връчи на затворника срещу подпис съдебните книжа. Този извод не се променя и от приложеното по делото копие от съобщение на съда, преснимано и приложено към досието на затворника преди да се извърши връчването му.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли въззивният съд да изложи мотиви относно фактите по делото и правните си изводи. Въззивният съд е изложил мотиви за осъществените от администриращия съд съдопроизводствени действия по делото; относно събраните доказателства, касаещи редовността на връчването на съобщението по гр.д. № 62/2008 г. на Старозагорски окръжен съд и след преценката им е формирал правните си изводи, че подадената осем години след изтичане на срока за това касационна жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 582 от 29.11.2016 г. по ч.гр.д. № 637/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: