О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 02.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 6108 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 3478 от 07.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2785/2015 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 9751 от 14.08.2015 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 2575/2015 година.
Срещу определението на Варненски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от С. П. К. от [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: налице ли е правен интерес от установителен иск, когато ищецът заявява самостоятелно право върху имот, което право му е отречено с влязло в сила решение, без да е извършена преценка на титула му за собственост и при нарушено право на участие в производството по делото е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК ВКС. Изложени са доводи, че въпросът е от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба А. С. Н. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 2527/2015 година на Варненски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. П. К., с която се претендира да се признае за установено, че ответникът А. С. Н. не е съсобственик на 598 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2515.1035 по кадастралната карта на [населено място]. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил съсобственноста върху процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот. акт № 65 от 1993 г.; че прехвърлителите – негови родители са починали, но до смъртта им са придобили правото на собственост по замяна по протокол на ТПС комисия от 1974 г. (нот. акт № 186/1970 г.) и по давност, както и че ответникът няма права върху имота. С определение № 9751 от 14.08.2015 г. съдът е е прекратил производството по делото поради недопустимост на така предявената претенция. Приел е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 9853/2007 г. на Варненски районен съд е прието за установено по предявен от А. С. Н. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.), че С. П. К. не е собственик на реална част от 598 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2515.1035 по кадастралната карта на [населено място], т.е., че правото на собственост на ищеца е отречено по отношение на ответника с влязло в сила съдебно решение.
Определението е потвърдено с определение №№ 3478 от 07.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2785/2015 г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът за правния интерес от отрицателния установителен иск не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК. Съгласно ТР № 8/2013 г., въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването; ищецът по отрицателния установителен иск за собственост следва да обоснове правния си интерес от иска, а този интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спора, от твърденията за засегнатата правна сфера на спорещите. Когато твърдяното от ищеца самостоятелно право е отречено с влязло в сила решение, то за него липсва правен интерес от отрицателния установителен иск. Въведените с исковата молба обстоятелства относно правото му на собственост са преклудирани като възражения в производството по проведения вече иск за собственост, а твърденията за нарушено правото на участие по делото, с решението по което му е отречено право на собственост, са основания за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, но не обуславят правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът за правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост е разрешен в съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3478 от 07.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2785/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: