3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 23.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 7226 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278 ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 295 от 15.08.2014 г. по ч.гр.д. № 602/2014 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено определение № 327 от 19.05.2014 г. на Самоковски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 952/2011 година.
Срещу определението на Софийски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от К. Б. П. от [населено място], Софийска област, С. С. П. от [населено място], Софийска област, М. Т. Г., М. Б. Д., Т. С. П. и Л. Б. В., всички от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като процесуалноправния въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): налице ли е правен интерес за установяване правото на собственост върху недвижим имот, когато то не се оспорва от ответника и по делото са събрани установяващи това право доказателства е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. С. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 952/2011 година на Самоковски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от К. Б. П., С. С. П., М. Т. Г., М. Б. Д., Т. С. П. и Л. Б. В., с която е предявен иск да се признае за установено по отношение на ответницата Н. С. К., че ищците са собственици по наследство на недвижим имот в землището на [населено място], м. „Б.” с определена площ и граници. Въведени са твърдения, че ответницата е един от съсобствениците на съседния имот; че коси ежегодно тревата на около декар от имота им, което обуславя правния интерес от иска. С разпореждане от 13.10.2011 г. съдът е оставил производството по делото без движение с указание до ищците да обстоятелствата, обуславящи правния им интерес от иска. С молба от 28.10.2011 г. ищцата Л. Б. В. е уточнила, че ответницата не оспорва правото им на собственост, но през последните две години коси почти половината от имота им. Ответницата не е взела становище по иска, а в хода на производството по делото ищците са представили писмено споразумение между тях и съсобствениците на съседния на процесния имот, между които и ответницата Н. К., съгласно което ответницата признава изцяло правото им на собственост върху имота, което никога не е оспорвала; няма претенции към собствеността и владението му и е готова да заплати 40 лева за окосеното сено. С определение № 327 от 19.05.2014 г. съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че за ищците липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост.
Определението е потвърдено с определение № 295 от 15.08.2014 г. по ч.гр.д. № 602/2014 г. на Софийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от установителния иск за собственост, която не се оспорва от страна на ответницата.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По повдигнатия правен въпрос относно правния интерес от иск за установяване правото на собственост върху имот е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице.
Обжалваният акт е постановен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която правният интерес от предявения иск се преценява от съда въз основа на въведените от ищеца с исковата молба твърдения – въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът и от съдържанието на спорното право, което се посочва чрез петитума на исковата молба, ведно с вида на търсената защита. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че допустимостта на установителния иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК се обусловя от интерес – от наличието на имуществен спор между страните относно собствеността върху процесния имот, какъвто спор не е налице; че въведените от ищците твърдения не сочат, че са носители на материално право, накърнено от правен спор – ответницата не оспорва претендираното от ищците право; не владее имота им нито лично, нито чрез трето лице, нито е предприела каквито и да е действия правни действия, смущаващи нормалното упражняване на правото им на собственост, поради което производството по предявения иск е недопустимо.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 295 от 15.08.2014 г. по ч.гр.д. № 602/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: