4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
София, 05.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 115 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІ-103 от 11.10.2012 година по гр.д. № 475/2012 година на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 17500 лева, предявен от Л. К. К. в качеството му едноличен търговец с фирма „Л. К.”, [населено място] против С. М. В. и М. Н. Н., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че въз основа на договор от 1999 г., подновяван ежегодно до 2006 г., ответниците са предоставили на ищеца под наем дворно място от 90 кв.м., ведно с намиращия в него павилион за осъществяване на търговска дейност. В ежегодно подписваните писмени съглашения, страните са постигнали съгласие, че извършваните в имота подобрения са за сметка на наемателя и остават в полза на наемодателя, което е било потвърдено и в съставения приемо-предавателен протокол от 01.05.2006 г., в който е било отразено, че наемателят е извършил подобрения, изразяващи се в направа на покрив от ондолин, на масивна ограда към [улица], отливане на три сепарета, маси и барплота, подова настилка и облицовки и изграждане на стена от газобетон, които няма да се заплащат от наемодателя и остават в негова полза. Ценейки така постигнатата между страните договореност, съдът е приел, че предявената от ищеца претенция за заплащане на стойността на тези подобрения е неоснователна, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД до размер на 14400 лева. Възражението на ищеца за нищожност на уговорката за заплащане на подобренията от страна на наемодателя като противоречаща на закона (чл. 228 и чл. 323, ал.2 ЗЗД) е прието за неоснователно. Като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за извършените след 2006 г. подобрения, изразяващи се в направа на ограда с вградено осветление и бетонова настилка към [улица]и ремонт на сутеренна стая на жилищната сграда. Прието е, че в наемния договор от 2007 г. наемодателят е поел ангажимент да извърши тези ремонти, без обаче да е уговорено за чия сметка ще се извършат подобренията; че наемодателят дължи стойността на подобренията само в случаите, когато те са извършени за използване на имота по предназначението, за което е нает и които е било необходимо да бъдат извършени; че по делото не е установено с каква цел са извършени процесните подобрения, както и че са били необходими за експлоатацията на имота, поради което наемодателят не се е обогатил със стойността им.
Касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от Л. К. К.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящите изхода на делото въпроси нищожна ли е уговорка за заплащане на подобрения в нает имот, сключена в нарушение на чл. 228 ЗЗД и чл. 232, ал..2 ЗЗД и поражда ли права за страните приемо-предевателен протокол, констатиращ извършването на строителни работи са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса дължи ли наемодателя стойността на подобрения в наетия имот, когато извършването им е уговорено; необходими са за ползване на имота по предназначението, за което е нает и стойността им не е приспадната от наемната цена.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен до размер на 14400 лева (направа на покрив от ондолин, на масивна ограда към [улица], отливане на три сепарета, маси и барплота, подова настилка и облицовки и изграждане на стена от газобетон) е неоснователно. Повдигнатите от касатора въпроси във връзка с решаващите изводи на съда по отношение на претенцията в тази и част: нищожна ли е уговорка за заплащане на подобрения в нает имот, сключена в нарушение на чл. 228 ЗЗД и чл. 232, ал..2 ЗЗД и поражда ли права за страните приемо-предевателен протокол, констатиращ извършването на строителни работи, не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразно установената съдебна практика по приложението на чл. 20а ЗЗД, въззивният съд е приел, че уговорката за заплащане стойността на подобренията от наемателя не противоречи на императивни материалноправни норми; че разпоредбите на чл. 228 ЗЗД и чл. 232, ал.2 ЗЗД нямат отношение към претенцията на държателя за обезщетение за извършени подобрения в наетия имот; че съдът следва да съобрази постигнатото между страните съгласие в наемните договори, а двустранно подписаният приемо-предавателен протокол потвърждава съгласието на страните относно извършените в имота подобрения.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата 3053,49 лева е основателен. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно основателността на претенция за подобрения, извършени с цел използване на наетия имот по предназначението му е от значение за точното приложение на закона на и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-103 от 11.10.2012 година по гр.д. № 475/2012 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която предявеният от Л. К. К. в качеството му едноличен търговец с фирма „Л. К.”, [населено място] против С. М. В. и М. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата 3053,49 лева, съставляващи стойност на извършени подобрения направа на ограда с вградено осветление и бетонова настилка към [улица]и ремонт на сутеренна стая на жилищната сграда.
УКАЗВА на касатора Л. К. К. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 61,06 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-103 от 11.10.2012 година по гр.д. № 475/2012 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която предявеният от Л. К. К. в качеството му едноличен търговец с фирма „Л. К.”, [населено място] против С. М. В. и М. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата 14400 лева, съставляващи обезщетение за подобрения, изразяващи се в направа на покрив от ондолин, на масивна ограда към [улица], отливане на три сепарета, маси и барплота, подова настилка и облицовки и изграждане на стена от газобетон.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: