2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 22.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2128 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2383 от 17.06.2013 година по гр.д. № 403/2013 г. година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 1049 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 2018/2012 г. на Благоевградски районен съд, с което са уважени искове с правно основание чл. 128 КТ за сумата 10906,84 лева и чл. 222, ал.1 КТ за сумата 471,95 лева, предявени от А. Ф. С. от [населено място] против [фирма], [населено място], [община]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „главен счетоводител” до 01.06.2011 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. В периода от 01.08.2009 г. до 01.06.2011 г. работодателят не е изплатил на ищцата част от дължимото и трудово възнаграждение, възлизаща в общ размер от 10906,84 лева, както дължимото при уволнението и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 471,98 лева, поради което предявените искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ са уважени в посочените размери. Прието е, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като искът е предявен в срока по чл. 358, ал.1, т.3 КТ.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място], [община]. Поддържа се, че въпросите: следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и да изложи собствени мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за началото на давностния срок за предявяване на искове по чл. 128 КТ и чл. 222 КТ.
Ответницата по касационната жалба А. Ф. С. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд.
Доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика, въззивният съд е обсъдил събраните по делото относими към спорното право доказателства, въз основа на които е формирал изводите си за фактите. Обсъдил е и въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, съобразявайки обстоятелството, че с доклада по делото съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, както и че с въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът относно началото на давностния срок по чл. 358, ал.1, т.3 КТ. Съгласно установената съдебна практика, вземанията за трудово възнаграждение и за обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение се погасяват в тригодишен срок, а изискуемостта е от деня, в който плащането е трябвало да се извърши по надлежния ред – чл. 358, ал.1 т.3 вр. с ал. 2, т.2 КТ. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е съобразил, че изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ е настъпила при прекратяване на трудовото правоотношение, а тази за вземането за трудово възнаграждение с изтичане на съответния месец, за който то се дължи, поради което за вземанията по чл. 128 КТ, изискуеми след 01.08.2009 г. и това по чл. 222, ал.1 КТ, изискуемо от 01.06.2011 г. и предявени на 26.07.2012 г. искове за тези вземания, възражението за погасителна давност е неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.03.2014 г. с адвокат Б. Ю. от Благоевградска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2383 от 17.06.2013 година по гр.д. № 403/2013 г. година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община] да заплати на А.Ф. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: