5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1498
София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5487 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2918 от 26.04.2014 година по гр.д. № 1408/2013 г. година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 26.11.2012 г. по гр.д. № 18267/2010 г. на Софийски районен съд в частта му, с която предявеният от К. С. Б. от [населено място], [община] против [фирма], [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ за сумата 10010,52 лева е отхвърлен като неоснователен. Прието е за установено, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 54771/2009 г. е било отменено дисциплинарно уволнение на ищеца, извършено със заповед № 5-223 от 02.11.2009 г. на директора на Локомотивно депо София при [фирма]. С решение на Софийски градски съд от 08.03.2011 г. по гр.д. № 1154/2011 г. му е било присъдено на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.11.2009 г. до 02.05.2010 година. При така установените факти е формиран извод, че искът с правно основание чл. 226, ал.2 КТ е неоснователен, тъй като за периода, за който ищецът претендира обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка (02.11.2009 г. – 02.04.2010 г.) му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение – ищецът е вече обезщетен за времето на оставане без работа, а присъждането на второ обезщетение за същия период би довело до нарушаване на основния принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване. С молба от 20.03.2012 г. ищецът е направил искане за изменение на предявения иск по чл. 226, ал. 2 КТ по отношение на размера му и периода, за който да се счита предявен – от 02.11.2009 г. до 18.11.2011 г., което искане е оставено от първоинстанционния съд без уважение като недопустимо поради едновременното изменение на основанието и петитума на иска. Въведените с въззивната жалба оплаквания срещу отказа на съда да допусне изменение на иска са оставени без уважение.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ е постъпила К. С. Б.. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е посочването и приемането в хода на първоинстанционното производство на доказателства за нововъзникнал факт (момента на връщане на трудовата книжка от работодателя), е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна (да укаже да бъде уточнен периода на задържане на трудовата книжка след предявяване на иска); да допусне уточнение на иска, когато трудовата книжка е върната в хода на производството по делото; допустимо ли е изменение на иска по отношение на периода на задържане на трудовата книжка и на претендирания размер на обезщетение; как следва да бъде предявен иск за обезщетение, когато крайният период на настъпване на вредите не е известен; следва ли въззивният съд да поправи допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения и следва ли обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка да се приспада или замества с обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение.
Ответниците по касационната жалба [фирма]; [фирма] и [фирма] я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводите за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите допустимо ли е изменение на иска по отношение на периода на задържане на трудовата книжка и на претендирания размер на обезщетение; допустимо ли е да се допусне уточнение на иска, когато трудовата книжка е върната в хода на производството по делото и как следва да бъде предявен иск за обезщетение, когато крайният период на настъпване на вредите не е известен са неоснователни. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 214, ал. 1 ГПК, едновременното изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо. Искането за изменение на периода, през който се претендира обезщетение за вреди и на размера на тези вреди съставлява нов иск, който следва да се предяви в отделно производство – претендира се едновременно изменение на основанието и петитума на иска, което е недопустимо, което правило е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт. В приложеното към касационната жалба решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 221/2009 г., ІІІ г.о. ВКС са формирани изводи относно изменението на иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в хода на производството по обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, където срокът за предявяване на иска и законно лимитирания период от време на дължимото обезщетение определят особеностите във връзка с допустимостта на изменението му, без тези изводи да са приложими спрямо претенция за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, която не е обвързана от двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т.2 КТ, нито периодът на дължимото обезщетение е с лимитиран срок.
Въпросите допустимо ли е посочването и приемането в хода на първоинстанционното производство на доказателства за нововъзникнал факт (момента на връщане на трудовата книжка от работодателя) и следва ли въззивният съд да поправи допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения са неотносими към правния спор. Доказателства за нововъзникнали факти е допустимо да бъдат сочени и представяни във всеки момент до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство (чл. 147, т.2 ГПК) и във въззивната инстанция (чл. 260, т.5 ГПК и чл. 266, ал.2, т.2 ГПК), но тези доказателства следва да са относими към спорното право. Предмет на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение е дължимо ли е обезщетение за вреди по чл. 226, ал.2 КТ за периода от 02.11.2009 г. до 02.04.2010 г., поради което обстоятелството дали трудовата книжка е върната на работника след този период е правно ирелевантно. В този смисъл приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК съдебни актове (решение № 417 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 788/2009 г., ІV г.о. ВКС; решение № 153 от 01.08.2011 г. по гр.д. № 39/2011 г., ІІ г.о. ВКС; решение № 116 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 401/2010 г., І г.о. ВКС) са неотносими към правния спор.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК и въпросът следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и в частност да укаже да бъде уточнен периода на задържане на трудовата книжка и след предявяване на иска. Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях (чл. 145, ал.2 и ал.3 ГПК), както и за кои от твърдените факти не сочат доказателства (чл. 146, ал.2 ГПК), но няма задължение да напътва страните към недопустими искания, каквото е едновременното изменение на основанието и петитума на иска. В тази връзка не е налице и противоречие между въззивното решение и приложените съдебни решения по приложението на чл. 143, ал.1 ГПК; чл. 145 ГПК; чл. 146 ГПК; чл. 266 ГПК – решение № 211 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 995/2010 г., ІV г.о. ВКС; решение № 67 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 898/209 г., І т.о. ВКС; решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 1553/2009 г., І г.о. ВКС; решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о. ВКС; решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о. ВКС и решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г., ІІІ г.о. ВКС.
Въпросът следва ли обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка да се приспада или замества с обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение е намерил разрешение в установената съдебна практика, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, причинените на работника вреди от незаконно уволнение, ограничени до предвидения в чл. 225, ал.1 КТ размер, се дължат на основание различно от това по чл. 226, ал.2 КТ, в който текст са предвидени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка на работника. И в двата случая обаче целта е да се обезщети работника за времето, през което е останал без работа поради незаконни действия на работодателя, поради което обезщетения в размер на брутното му трудово възнаграждение не могат да бъдат присъдени за един и същи период, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на адвокатско възнаграждение от 120 лева. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2918 от 26.04.2014 година по гр.д. № 1408/2013 г. година на Софийски градски съд, ІІ „в” състав, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата 10010,52 лева, предявен от К. С. Б. от [населено място], [община] против [фирма], [фирма] и [фирма].
ОСЪЖДА К. С. Б. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [фирма] и [фирма] по 120 (сто и двадесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: