3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София, 20.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5655 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1748 от 16.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1549/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение от 26.02.2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 18585/2013 г.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от П. С. С., Т. П. С., Л. П. С., Д. П. А., Г. И. Г., С. И. Г. и Т. И. Г. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралните регистри при отразяване на собствениците на поземлени имоти и основанията за собственост и налице ли е правен интерес от такъв иск е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по частната касационна жалба Д. А. Г., М. А. Т. /А./ и [община] считат, че определението на Окръжен съд Пловдив не следва са бъде допуснато до касационно обжалване. По същество изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 18585/2013 година на Пловдивски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от П. С. С., Т. П. С., Л. П. С., Д. П. А., Г. И. Г., С. И. Г. и Т. И. Г. против Д. А. Г., М. А. Т. /А./ и [община]. Изложени са твърдения, че при нанасяне площта на имота и собствениците в кадастралната карта и кадастралните регистри ищците погрешно не са били записани като съсобственици в кадастралния регистър на имот VI-726, с площ от 278 кв. м., съставляващ по кадастралната карта ПИ №56784.519.606. Претендира се да се признае за установено по отношение на ответниците на правото им на собственост върху посочените идеални части от трите поземлени имота, индивидуализирани посредством идентификаторите по кадастралната карта ведно с произтичащите от това надлежни вписвания в кадастралната карта – като съсобственици на процесния имот. С определение от 26.02.2014 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения иск срещу ответниците Д. А. Г., М. А. Т. /А./ и [община].
Определението е потвърдено с определение №1748 от 16.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1549/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от установяване на грешка в кадастралните регистри досежно записването на собствениците на процесния имот, което обуславя извод за недопустимост на производството по предявения иск срещу ответниците.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По въпроса допустим ли е иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за установяване на грешка в записването на собствениците в разписната книга на един имот е налице трайно установена практика на съдилищата, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че с оглед информационно – оповестителният характер на регистъра, записванията в него не рефлектират относно действителните собственици и размера на правата им върху имотите. Когато собственик на имот не е вписан в регистъра, това не го лишава от правата му, а съгласно правилото на чл. 41, ал. 6 от ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, когато от събраните данни по реда на ал. 2 се установи дублиране на права за собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи – всяко лице, разполагащо с документи за собственост може да поиска вписването му, независимо дали правата на собственост се дублират.
Липсва правен интерес от иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и по отношение на заявената претенция за поправка площта на имотите. Площта не е индивидуализиращ имота белег, а функция от границите му. Евентуално изменение на границите на имота би довело до изменение и на площта му при претенция за поправка на границите, отразени в кадастралната карта – когато ищецът претендира, че заснетите граници не са отразявали действителното положение към момента на одобряване на кадастралната карта, какъвто иск по делото не е предявен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 1748 от 16.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1549/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение без номер от 26.02.2014 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 18585/2013 г. на Пловдивски районен съд
ОСЪЖДА П. С. С., Т. П. С., Л. П. С., Д. П. А., Г. И. Г., С. И. Г. и Т. И. Г. да заплатят на [община] сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: