4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 22.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4828 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 98 от 01.06.2017 година по гр.д. № 353/2016 година на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 202 от 02.06.2016 г. по гр.д. № 689/2015 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Б. С. С. и Ч. Г. С., двамата от [населено място] могила, В. област против Й. Л. М. от [населено място] И. М. от [населено място] за обявяване на относителна недействителност на договор от 03.05.2010 г., сключен с нот. акт № .., том …., дело …. от … г. В решението е прието за установено, че с влязла на 04.07.2014 г. в сила присъда по н.о.х.д. № 1465/2010 г. на Варненски окръжен съд, ответникът Й. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1, пр. ІІ-ро НК за това, че на 14.11.2009 г., като технически ръководител на обект, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (строително-монтажни работи), представляващи източник на повишена опасност, е причинил смъртта на С. Б. С. – син на ищците по делото. С присъдата ответникът е бил осъден да заплати на ищците обезщетения в размер на по 30000 лева за причинени от загубата на сина им неимуществени вреди. С договор от 03.05.2010 г., сключен с нот. акт № …., том …, дело … от ….г. на нотариус с рег. № …. по регистъра на Нотариалната камара, ответникът Й. М. е продал на втората ответница К. М. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ апартамент № 7 в сградата на [улица] срещу вписана в акта цена от 67055,20 лева, платена напълно от купувача в деня на подписване на договора. Купувача на имота К. М. е майка на съпругата на продавача Й. М.. Двамата не са били в близки отношения; живеели са в различни градове, без да осъществяват чести контакти по причини от лично естество. Поради установилия се характер на отношенията в семейството, проблемите във връзка с наказателното дело срещу М. не са били споделяни с ответницата М., майката на съпругата му. През 2009 г. и 2010 г. ответникът М. често се е нуждаел от средства надхвърлящи доходите му, поради необходимостта да оказва помощ на сина си, страдащ от наркозависимост. Получавал е значителни суми в заем от близки приятели, за да покрива задължения на своя син и същевременно да заплаща лечението му. Това го е мотивирало да продаде и собствения си имот, чиято цена ответницата К. М. е заплатила в брой, за да обезпечи нуждите на постоянно живеещата в същия имот своя дъщеря – съпруга на ответника Й. М.. При така установените факти е прието, че извършената между ответниците разпоредителна сделка не прикрива дарение, тъй като плащането на продажната цена на имота е установено по безсъмнен начин. Прието е и че извършените от длъжника Й. М. разпоредителни действия с възмезден характер увреждат ищците кредитори, но лицето, с което длъжникът е договарял – майка на съпругата му (извън кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, чието знание се презумира), не е знаела за увреждането. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за обявяване на относителна недействителност на сделката на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от Б. С. С. и Ч. Г. С.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос: следва ли при доказване на наличието на знание за увреждането у третото лице да се изхожда и от фактическата степен на близост в отношенията между съконтрахентите, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение № 545 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 272/2006 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд е разрешен и процесуалноправният въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли при преценката за достоверност на показанията на свидетелите да бъде съобразена разпоредбата на чл. 172 ГПК. Приложени са решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г. ІV г.о. ВКС и решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. ІV г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба Й. Л. М. и К. И. М. считат, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при доказване на наличието на знание за увреждането у третото лице да се изхожда и от фактическата степен на близост в отношенията между съконтрахентите е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но следва да бъде отчитано наличието на фактическа близост в отношенията, каквато възниква при съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, в отношения между родители и заварени или доведени деца и в други сходни случаи. Така съществуващата близост, съобразена с всички останали доказателства по делото, може да залегне в основата на извода за наличие на знание у третото лице, съконтрахент на длъжника. Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е изследвал доколко съществуващите между ответниците отношения на роднинство по сватовство биха могли да обосноват извод за знание у купувача на имота; отчел е, че ответниците не само не живеят в общо домакинство, но и в различни градове на страната; че установените между тях отношения не сочат на близост и доверие, които обстоятелства не могат да обосноват извод за знание за увреждането. В съответствие с установената съдебна практика е и изводът на съда, че в тежест на ищците е било да установят по несъмнен начин, че купувача на имота е знаел за увреждането, както и че когато този факт не е установен – обратно, възможността ответницата купувач на имота да е знаела за провежданото срещу нейния зет наказателно производство е сериозно разколебана, то не може да бъде формиран извод за знание за увреждането по смисъла на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Неоснователен е и доводът, че въпросът следва ли при преценката за достоверност на показанията на свидетелите да бъде съобразена разпоредбата на чл. 172 ГПК е разрешен в противоречие със съдебната практика. Съобразявайки съдебната практика по приложението на чл. 172 ГПК, съдът е ценил показанията на свидетеля в близки роднински отношения, наред с тези на незаинтересованите свидетели; установил е пълната им безпротиворечивост по отношение на релевантните за спора факти; подробното и коректно от страна на свидетелите възпроизвеждане на обстоятелствата, касаещи роднинските отношения между ответниците, както и липсата на доказателства в противната насока.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Е. М. от Р. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 01.06.2017 година по гр.д. № 353/2016 година на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН [ЕГН] и Ч. Г. С. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] могила, В. област да заплатят на Й. Л. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и К. И. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: