2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 6837 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1891 от 24.07.2014 г. по ч.гр.д. № 130/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 24.10.2013 г. на К…, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Х. Г. А., А. И. А. и [фирма], [населено място] чрез налагане на обезпечителни мерки възбрани и запори върху описано в определението движимо и недвижимо имущество.
Частни касационни жалби срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му са постъпили от Х. Г. А., А. И. А. и [фирма]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за разрешените в определението процесуалноправни въпроси относно прилагането на чл. 21 и чл. 22 ЗОПДИППД (отм.) – кой е моментът и кой е актът, който определя започването на проверка по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и императивна ли е нормата чл. 15, ал. 3 ЗОПДИППД (отм.), допуска ли се отклонение от формата на протокол и при кои хипотези са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че въпросът следва ли да се допусне обезпечение на бъдещ иск без доказателства за вероятната му основателност е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по частните касационни жалби К. /К./ не изразява становище.
Частните жалби са постъпили в срок, редовни са и са допустими съобразно правилото на чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Поставените за разглеждане с частните жалби въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като по приложението на чл. 21 и чл. 22 ЗОПДИППД (отм.) е налице трайно установена практика, основания за промяна на която не са налице. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, съобразена в обжалваното въззивно определение, неприключилите до влизането в сила на ЗОПДНПИ проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД – § 5 ЗОПДНПИ. Проверката по ЗОПДИППД (отм.) започва незабавно след уведомлението по 21, ал.1 от закона – уведомлението от органите на досъдебното производство до директорите на съответните териториални дирекции на Комисията за започнато наказателно преследване за престъпление в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), а въз основа на проверката по чл. 15, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за произхода и местонахождението на имуществото на проверяваното лице, комисията внася пред съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки или проверките по постъпили преди 19.12.2012 г. (датата на влизане в сила на ЗОПДНПИ) уведомления за започнато наказателно преследване се довършват по реда на ЗОПДИППД (отм.), по който ред се провежда и производството по искане за допускане на обезпечителна мярка. С оглед изложеното, въпросът за формата на протокола във връзка с датата на началото на проверката е без значение за изхода на спора.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът необходимо ли е съдът да извърши проверка за вероятната основателност на бъдещият иск. Съгласно установената практика по приложението на чл. 391 ГПК вр. с чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), обезпечителна нужда е налице винаги, когато за ищеца би било невъзможно или би се затруднило осъществяване на правата по решението; обезпечение на иска по 28 ЗОПДИППД (отм.) се допуска, когато имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност, без да изследват фактите и обстоятелствата за придобивната стойност на имуществото и източниците на доходи за придобиването му; обстоятелствата, относими към основателността на бъдещия иск за отнемането на имуществото не подлежат на доказване в обезпечителното производство, а обезпечение може да бъде допуснато и без наличието на писмени доказателства за всички правнорелевантни обстоятелства, тъй като ищецът е държавно учреждение, освободено съгласно чл. 391, ал.4 ГПК от представяне на гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, поради отговорността на държавата за вредите, които ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1891 от 24.07.2014 г. по ч.гр.д. № 130/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: