3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 29.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 6527 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 8012 от 24.04.2013 г. по ч.гр.д. № 5468/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждане от 18.03.2013 г. на Софийски районен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 1009812/08.03.2013 г. като просрочена.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Г. К. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. Д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК ВКС): прилага ли се срока за обжалване, уреден в Глава ХХV ГПК „Бързо производство”, когато при разглеждане на делото съдът не е спазил инструктивните срокове за насрочване и разглеждането му в съдебно заседание и счита ли се пропуснат срока за обжалване, когато съобщението не е връчено лично на страната, а на процесуалния и представител.
Ответникът по частната касационна жалба А. “М.” не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 45466/2012 година на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Г. К. против А. “М.”. Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В съдебно заседание на 28.01.2013 г. съдът е обявил, че ще произнесе решението си на 11.02.2013 г., от който ден е началото на срока за обжалването му. С решение № II-59-1, обявено на 08.02.2014 г., Софийски районен съд е отхвърлил предявените от М. Г. К. искове. Препис от съдебното решение е било връчено на процесуалния представител на ищеца – адв. С. К. на 22.02.2014 г. Въззивна жалба против първоинстанционния акт е била подадена от М. К. на 08.03.2014 г., след изтичане на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК. С разпореждане от 06.01.2014 г., Софийски районен съд е върнал въззивната жалба като просрочена.
Разпореждането е потвърдено с определение № 8012 от 24.04.2013 г. по ч.гр.д. № 5468/2013 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на решението тече от деня, в който районният съд е обявил, че ще се произнесе с решение.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалноправният въпрос относно срокът за обжалване на решение, постановено по реда на бързото производство е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. В съответствие с постановките на Тълкувателно решение от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК ВКС, въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на решение, обявено по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Изготвянето на решението преди обявения ден и връчването на препис от съдебния акт не променят началото на срока за обжалване, уреден в чл. 315, ал.2 ГПК – посочения от съда в съдебно заседание ден за обявяване на решението. В производството по реда на ХХV ГПК, срокът за обжалване на решението тече от деня на връчване на съобщението до страната само в случаите, когато съдът, в нарушение на чл. 316 ГПК обяви решението си на по-късна дата от посочената в съдебно заседание, която хипотеза в разглеждания случай не е налице.
Повдигнатите в частната касационна жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Съгласно чл. 310, ал.1, т.1 ГПК, исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК се разглеждат по реда на Глава ХХV ГПК – Бързо производство. Уреденият в закона съдопроизводствен ред определя и началото на преклузивния срок за обжалване на решението, който няма връзка с инструктивните срокове за насрочване и разглеждане на делото от съда.
Въпросът счита ли се пропуснат срока за обжалване, когато съобщението не е връчено лично на страната, а на процесуалния и представител не е относим към изхода на спора – съгласно чл. 315, ал.2 ГПК, срокът за обжалване на решението тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, а връчването на препис от решението е без правно значение за началото на срока.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8012 от 24.04.2013 г. по ч.гр.д. № 5468/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: