О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 19.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3118 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро ГПК.
С определение № 100 от 14.06.2016 г. по гр.д. № 2253/2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е оставена без разглеждане молба с вх. № 14274 от 05.04.2016 г. за отмяна на определение № 74/07.01.2016 г. по гр. д. № 7911/2015 г. на Русенски районен съд. Прието е, че атакуваното определение не попада в кръга на подлежащите на отмяна актове, както и че молбата не съдържа основание за отмяна по която и да е от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Частна жалба срещу определението с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С.. – Т. Б.” Е., [населено място]. Поддържа се, че изводът на съда за липса на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е неправилен, тъй като е налице противоречие между две окончателни определения, постановени между същите страни и с идентичен предмет.
Ответникът по частната жалба частен съдебен изпълнител В. Й. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против определението е допустима – насочена е против определение на състав на Върховния касационен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Молба вх. № 14274 от 05.04.2016 г., подадена от С..– Т. Б.” Е., [населено място] е за отмяна на определение № 74/07.01.2016 г. по гр. д. № 7911/2015 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлена жалба за отмяна на глоба, наложена по реда на чл. 93 ГПК. В молбата са изложени твърдения, че в определение № 7153 от 28.12.2015 г. по гр.д. № 7910/2015 г. на Русенски районен съд са формирани обратни правни изводи по правния въпрос допустимо ли е съдът да наложи глоба по реда на чл. 93 ГПК на юридическо лице, поради което е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.
С определение № 100 от 14.06.2016 г. по гр.д. № 2253/2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, молба с вх. № 14274 от 05.04.2016 г. за отмяна на определение № 74/07.01.2016 г. по гр. д. № 7911/2015 г. на Русенски районен съд е оставена без разглеждане.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че частната жалба срещу определение № 100 от 14.06.2016 г. е неоснователна. Основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения, които установяват действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Между атакуваното определение № 74 от 07.01.2016 г. по гр. д. № 7911/2015 г. и определение № 7153 от 28.12.2015 г. по гр.д. № 7910/2015 г. на Русенски районен съд липсва пълен обективен идентитет. Двете дела са с различен предмет – законосъобразността на две различни постановления на частен съдебен изпълнител – постановление № 4420 от 30.11.2015 г. и постановление № 4228 от 01.12.2015 г. Съвпадението на обуславящия изхода на делата правен въпрос, какъвто е този за приложимостта на чл. 93 ГПК по отношение на юридически лица не сочи за обективен идентитет между делата, поради което изводът за липса на основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е законосъобразен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 14.06.2016 г. по гр.д. № 2253/2016 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: