3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 28.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4955 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 230 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. № 14996/07.09.2017 г., подадена от [фирма], [населено място] против определение № 2509 от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3446/2017 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното определение е потвърдено определение от 18.04.2017 г. по гр.д. № 963/2016 г. на Софийски градски съд, с което подадената от [фирма], [населено място] искова молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
С определение № 13 от 16.01.2018 г., производството по делото е спряно до постановяване на Тълкувателно постановление № 2 от 2015 г. на ОСГТК ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г.
С молба вх. № 4897 от 16.05.2018 г., подадена от [фирма], [населено място] е поискано възобновяване на производството по делото. Изложени са доводи, че правният въпрос, обуславящ изхода на процесуалноправния спор „по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз” е разрешен в съдебната практика – определение № 269 от 08.05.2015 г. по ч. гр.д. № 1867/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС, поради което не е налице основание за спиране на производството.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че молбата за възобновяване на производството по делото е неоснователна.
С искова молба, въз основа на която е образувано г.д. № 963/2016 г. на Софийски градски съд, ищецът [фирма], чрез управителя И. А. И. е предявил против Софийски районен съд обективно съединени искове за имуществени вреди, изразяващи се в отнета възможност за използване на собствено моторно превозно средство в периода от 01.04.2014 г. до 25.01.2016 г.; иск за имуществени вреди, причинени от наложена възбрана върху офис и иск за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, честта и достойнството. Твърди се, че отговорността на Софийски районен съд се ангажира с издаването на изпълнителен лист в нарушение на националното право; нарушение на чл. 411, ал. 1 ГПК, неспазване на установената от тълкувателно решение 4/2013 г. практика; нарушаване на регламент (ЕО) 805/2004г. и регламент (ЕО) № 1605/2002г. След указания за внасяне на държавна такса върху цената на иска, квалифициран от съда с правно основание чл. 49 ЗЗД, ищецът е уточнил, че претенцията му намира своето основание в чл. 4, § 3 от ДЕС, поради което следва да се разгледа по ЗОДОВ, в съответствие с който е внесъл проста държавна такса в размер 10 лева за физически лица и 25 лева за търговски дружества. С определение от 18.04.2017г. Софийският градски съд, след като е констатирал, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени, е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца на основание 129, ал.3 ГПК. Актът му е потвърден с определение № 2509 от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 3446/2017 г. на Софийски апелативен съд
По повдигнатия от жалбоподателя в частната касационна жалба въпрос: какъв е редът за реализиране отговорността на държавата за нарушение на Правото на ЕС и в частност приложим ли е редът по ЗОДОВ или отговорността на държавата се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД (обуславящ изхода на спора относно дължимата държавна такса) е налице противоречива практика на Върховния касационен съд – в определение № 30/ 12.01.2015 г. по ч. гр. д. № 7269/ 2014 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на процесуалноправния въпрос се отговаря, че искът за отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) се разглежда от гражданските съдилища по реда на ГПК, а особените процесуални правила от ЗОДОВ не се прилагат, а в определение № 269/ 08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1867/ 2015 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК се приема, че искът за отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС се разглежда от гражданските съдилища по реда на ГПК, но се прилагат особените процесуални правила от ЗОДОВ. Противоречива практика по същия процесуалноправен въпрос е констатирана и в определения на 5-члененни състави на ВАС и ВКС, постановени по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, поради което въпросът е поставен за разглеждане в Тълкувателно постановление № 2 от 2015 г. на ОСГТК ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г.
Съгласно чл. 292 ГПК, при противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.
Към момента на постъпване на частна жалба вх. № 14996/07.09.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], съставът на Четвърто гражданско отделение не е имал задължение да предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрешавания въпрос, който вече е бил предмет на Тълкувателно постановление № 2 от 2015 г. на ОСГТК ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълк.д. № 1/2015 г. Съдебният състав обаче няма правомощие да се произнесе по противоречиво разрешавания въпрос, поради което производството по делото може да бъде възобновено след разрешаването му с тълкувателното постановление, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ в равна степен с тълкувателните решения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането за възобновяване на производството по ч.гр.д. № 4955/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: