О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 17.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1858 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 11030 от 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 28514/2006 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 04.11.2013 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 28514/2006 г., с което е върната молба вх. № 1014117 от 28.03.2012 г. за предявяване на установителен иск поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от З. Г. С.-Ж. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението и конкретизирането му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от `19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно правния интерес при предявяване на установителен иск по чл. 125, ал. 5 ГПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие на ТР № 5 по т. д. № 5/2012 г. на ВКС, а разгледаният процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба Д. С. изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърден акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото по предявения за съвместно разглеждане установителен иск, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Обстоятелствата по делото са следните:
В хода на производството по гр.д. № 28515/2006 г. ищцата З. Г. С. Ж. с молба вх. № 1014117 от 28.03.2012 г. е предявила за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск. С разпореждане от 11.06.2013 г. съдът е оставил производството по молбата без движение с указания до ищцата да уточни обстоятелствата, на които основава искането, както и вида на търсената защита. След констатация, че указанията не са изпълнени, с определение от 04.11.2013 г. първоинстанционният съд е върнал молба вх. № 1014117 от 28.03.2012 г. поради неотстраняване на нередовностите.
С определение от 27.05.2014 г. по ч. гр.д. № 3556/2014 г. въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на молба вх. № 1014117 от 28.03.2012 г. Определението е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК (чл. 100, ал. 2 ГПК отм.), съгласно която при неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба тя подлежи на връщане.
Повдигнатите в частната касационна жалба въпроси нямат отношение към процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК (чл. 100, ал. 2 ГПК отм.), предмет на обжалваното въззивно определение. Касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото в касационната жалба е повдигнат правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение – изведеният материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт, което в настоящия случай не е сторено. Въведените в изложението към частната касационна жалба въпроси нямат отношение към редовността на исковата молба; към въпроса за задължението на ищеца по чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК (чл. 98, ал.1, б. „г” и б „д” ГПК отм) и правомощията на съда по 129, ал. 3 ГПК (чл. 100, ал. 2 ГПК отм.) при неотстраняване в срок допуснатите нередовности.
Независимо от това, както в частната касационна жалба, така и изложението за допускане на касационно обжалване вкл. и в допълнително представеното становище вх. № 4535/17.04.2015 г. касаторът не е изяснил претенцията си – установяване на престъпни обстоятелства или нищожност на сключени от нейния наследодател правни сделки. Твърденията за наличие на симулативни сделки, извършването на които не може да се квалифицира като престъпление, не обосновава правен интерес от водене на установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК и в тази връзка не е налице противоречие с цитираното ТР № 5 по т. д. № 5/2012 г. на ВКС, касаещо допустимостта на иск за установяване неистинност на документ. Редът за установяване на симулативност на сделки е чрез иск за прогласяване на тяхната нищожност, но не и чрез установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 28514/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: