2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
София, 16.07. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5092 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 207 от 11.02.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 170 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 240/2014 г. на Сливенски окръжен съд, с което е уважен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против Ц. С. П. от [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление.
Повдигнатият правен въпрос по приложението на чл. 422 ГПК вр. с чл. 417, т.2 ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 Закона за кредитните институции /ЗКИ/ е разрешен с постановяването на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В обжалваното въззивно решение на Сливенски окръжен съд е прието за установено, че по договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на Х. И. П. сумата 5000 евро. Отпуснатият кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство от ответницата Ц. С. П., поела задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, в т.ч. лихви и разноски по събиране на вземането. Кредитът е следвало да бъде погасен на равни месечни погасителни вноски от 165 евро, които не са били обслужвани редовно и към 12.02.2013 г. кредитополучателят е останал неиздължен със сумата 4753,49 евро и 471,40 евро лихва, поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на вземането и на 13.02.2013 г. е предприела действия по събиране на дълга чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и поръчителя. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен. Приел е, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, въз основа на което е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 4753,49 евро, произтичащи от договор за потребителски кредит на физическо лице № 71/TR7191707 от 18.05.2011 г., както и сумата 471,40 евро, съставляващи договорна лихва за периода 20.06.2012 г. – 11.02.2013 г.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Ц. Стоянова П. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за автоматично настъпване на уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, без тя да е съобщена от банката на длъжника с изрично волеизявление.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с жалбата касационни оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Формираният в решението извод, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК е в противоречие с постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК се явява неоснователен – банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това, поради което поръчителят не дължи сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решението следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 2308,76 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 170 от 12.06.2014 г. по гр.д. № 240/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] против Ц. С.П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено задължение по договор за поръчителство № 71/TR7191707 от 18.05.2011 г. към договор за потребителски кредит №71/TR7191707 от 18.05.2011 г. за сумата от 4753,49 евро, съставляваща главница по договора за кредит и за сумата от 471,40 евро съставляваща лихва за периода от 20.06.2012 г. до 11.02.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2013 г. до изплащане на вземането, както и за сумите от 477, 01 лв. и 1239,64 лева, съставляващи разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение № 254 от 14.02.2013 г. по ч. гр.д. № 455/2013 г. на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Ц. С. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2308,76 (две хиляди триста и осем лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: