О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 21.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4100 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1524 от 13.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1282/2015 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 10627 от 11.03.2014 г. на Варненски районен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 14208/02.06.2014 г. на основание чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Варненски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Р. Б. А. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос длъжна ли е страната да следи за изхода на молбата за продължаване на срок, когато книжата са изпращани на адреса на процесуалния представител, а същият е бил в законоустановен годишен отпуск и обвързана ли е от последиците на неизпълнението, посочени в нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба В. Х. и Д. Х. изразяват становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
По делото е установено, че въззивна жалба вх. № 14208 от 02.06.2014 г., подадена от Р. Б. А. против решение № 2432 от 07.05.2014 г. по гр.д. № 5800/2013 г. на Варненски районен съд е оставена без движение с указание в едноседмичен срок да се представят доказателства за заплатена държавна такса в размер на 335,29 лева. В срока за изпълнение на указанията, на 16.02.2015 г. е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя за продължаване на срока за внасяне на държавна такса на основание чл. 63, ал. 1 ГПК. С определение от 17.02.2015 г. съдът е продължил срока за изпълнение с две седмици, считано от 17.02.2015 г. В определения продължен срок до 04.03.2015 г. указанията не са изпълнени, поради което съдът е върнал въззивната жалба на подателя и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с определение № 10627 от 11.03.2015 г.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 1524 от 13.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1282/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът длъжна ли е страната да следи за изхода на молбата за продължаване на срок е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК допуска съдът да удължи законен или определен от него срок, когато искането за това е направено преди изтичане на срока, а съгласно чл. 63, ал.2, изр. второ ГПК продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния. Уредбата на началото на продължения срок сочи, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, която е длъжна да прояви необходимата грижа за добро водене на делото. В същия смисъл и определение № 551 от 21.08.2015 г. по ч.гр.д. № 2596/2015 г., IV г.о., определение № 570 от 14.07.2010 г. по ч.т.д № 495/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 385 от 04.10.2010 г. по гр.д. №374/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 162 от 03.02.2011г. по ч.т.д. №16/2011г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 532 от 08.07.2011 г. по ч.т.д. №127/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;определение № 193 от 11.04.2011г. по ч.гр.д. №103/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 147 от 15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът обвързват ли страната процесуалните пропуски на пълномощника и. Съгласно чл. 45, изр. второ ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, а последиците от правните действия на представителя възникват направо за представлявания – чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Процесуалните пропуски на адвоката пълномощник обвързват представлявания, а когато тези бездействия са свързани с настъпили вреди за представлявания, то това касае само мандатното правоотношение. В този смисъл без правно значение дали и как пълномощникът е организирал връзка с доверителя си – съгласно чл. 51, ал.3 ГПК, адвокатът не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен при оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК и при отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК.
С оглед изхода на делото, искането на ответниците за присъждане на разноски в производството се явява основателно. К. жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 300 лева, изплатени по договор за правна помощ от 17.07.2015 г. на адвокат А. П. от В. адвокатска колегия, като искането за редуцирането им поради прекомерност се остави без уважение предвид определяния размер, явяващ се под минималния такъв по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1524 от 13.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1282/2015 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 10627 от 11.03.2014 г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Б. Х. с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лв. съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: