3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4473 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 711 от 14.04.2014 година по гр.д. № 573/2014 г. година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 5133 от 21.13.2013 г. по гр.д. № 3832/2013 г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на М. И. М. от [населено място], че дължи на Д. И. Л. от [населено място] сумата 10000 лева по договор за заем от 04.02.2010 година. В решението е прието за установено, че с писмен договор за паричен заем от 04.02.2010 г. ответникът е удостоверил, че е получил от ищеца сумата 10000 лева, която се е задължил да върне до 04.05.2010 г. Задължението за връщане на получената сума не е било изпълнено в уговорения срок, поради което е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 10000 лева, за която е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 1370/2013 г. на Пловдивски районен съд. Доводът, че задължението не е установено, тъй като по делото не е представен оригиналът на договора за заем е приет за неоснователен с оглед доказателствата за наличие на обективна причина за това – документът е бил обект на кражба, за което е било образувано досъдебно производство в VІ РУ МВР [населено място]; по делото е представен препис от документа с нотариално удостоверяване на верността му от 25.02.2013 г. на нотариус рег. № 136 на Нотариалната камара с район на действия Пловдивски районен съд, а съгласно приетата почеркова експертиза, подписите върху договора за паричен заем от 04.02.2010 г. са изпълнени от ответника по делото.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от М. И. М.. Поддържа се, че въпросите как се разпределя доказателствената тежест, когато страната оспорва верността на подписан от нея частен документ; допустимо ли е заместването на оригинал на документ с официално заверен по реда на чл. 32 ЗА препис; следва ли в този случай документът да бъде изключен от доказателствата по делото; годно доказателствено средство ли е удостоверение от полицията, че е извършена кражба на документ по сведение на страната по гражданския спор, която се ползва от този документ, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, както и че разрешаването им е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 79 от 10.09.2010 г. по гр.д. № 628/2009 г. на ІІ т.о. ВКС; решение от 18.11.2004 г. по гр.д. № 17/2004 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 668/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 699 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 1454/2001 г. V г.о. ВКС и определения, постановени в производство по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Л. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Въпросите допустимо ли е заместването на оригинал на документ с официално заверен по реда на чл. 32 ЗА препис и следва ли в този случай документът да бъде изключен от доказателствата по делото не са обуславящи изхода на делото. Изводите на съда относно истинността на документа, обективиращ договор за заем от 04.02.2010 г. са формирани въз основа на представения по делото официално заверен препис на документа, който съгласно чл. 179, ал.2 ГПК има същата доказателствена сила, както и оригиналът. В този смисъл неотносими към правния спор са и приложените решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 668/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 699 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 1454/2001 г. V г.о. ВКС, в които са формирани изводи за доказателствената сила на заверено от адвокат пълномощник по делото копие от частен документ и относно последиците на доказателствената тежест, когато страната е създала пречки за установяване на определени факти.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите как се разпределя доказателствената тежест, когато страната оспорва верността на подписан от нея частен документ и годно доказателствено средство ли е удостоверение от полицията, че е извършена кражба на документ по сведение на страната по гражданския спор, която се ползва от този документ. В съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на 193, ал.3 ГПК, съгласно която тежестта за доказване неистинността на частен документ, подписан от страната, която го оспорва се носи от нея, а когато оригиналът е изгубен или унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите се в него факти е на страната, която се ползва от него (в който смисъл са и приложените решение № 79 от 10.09.2010 г. по гр.д. № 628/2009 г. на ІІ т.о. ВКС и решение от 18.11.2004 г. по гр.д. № 17/2004 г. ІІ г.о. ВКС) съдът е разпределил и последиците на доказателствената тежест – съобразил е представения по делото официално заверен от нотариус препис от документа, доказателствата относно невъзможността за представянето му в оригинал и заключението на експерта графолог относно автентичността на положените подписи, формирайки изводите си след съвкупна преценка на така събраните по делото доказателства.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в утвърдената съдебна практика, поради което не се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711 от 14.04.2014 година по гр.д. № 573/2014 г. година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: