3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София,27.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1617 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.06.2011 година по гр.д. № 13256/2010 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-44-60 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 38280/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, предявен от К. Г. М. и Р. Б. М. против Н. И. Т., всички от [населено място], за обезщетение в размер на 10000 лева за лишаването им от ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. О.. В решението е прието за установено, че ищците притежават в съсобственост с И. Г. Т., баща на ответника, недвижим имот, находящ се в София, кв. О., [улица], съставляващ дворно място със застроена в него едноетажна жилищна сграда с два отделни обособени входа. Ищците ползват част от жилищната сграда, а стая и хол се ползват от ответника, допуснат в имота от съсобственика И. Г. Т.. Между съсобствениците не е извършено разпределение на ползването на имота съобразно идеалните им части в съсобствеността. Предвид обстоятелството, че ползването на имота от ответника му е предоставено от съсобственик, както и че не е установено да ползва реални части от сградата, правото върху които да е разпределено на ищците, съдът е приел, че ищците не са се обеднили за сметка на ответника и е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от К. Г. М. и Р. Б. М.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 ГПК. Изложени са доводи, че въпросът допустим ли е искът с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу несобственик, намиращ се в имота без основание е разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 28.05.1979 г., както и с решение № 1615 по гр.д. № 1683от 1995 г. на ІV г.о. ВС РБ; че в противоречие със задължението да изгради обосновани изводи за фактите по делото (ППВС № 7 от 27.12.1956 г.) съдът е приел, че съсобствениците са разпределили ползването на жилищната сграда; че в противоречие с решение № 378 от 10.08.1988 г. по гр.д. № 286/1988 г. въззивният съд не е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства. Изложени са и доводи за недопустимост на съдебния акт, в който съдът не се е произнесъл по предявената претенция по чл. 59 ЗЗД, разглеждайки непредявен иск с правно основание чл. 31 ЗС.
Ответникът по касационната жалба Н. И. Т. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводът за недопустимост на съдебния акт е неоснователен. Въведените от ищците твърдения са, че в определен период от време са били лишени от възможност да ползват собствения им имот, както и че в същия период имотът е бил ползван без основание от ответника, поради което претендират обезщетение в размер на пазарния наем. Съдът се е произнесъл именно по спорното материално субективно право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, квалифицирайки го съобразно въведените твърдения като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Въпросът допустим ли е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу несобственик, намиращ се в имота без основание не е разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 28.05.1979 г. и решение № 1615 по гр.д. № 1683от 1995 г. на ІV г.о. ВС РБ. В съответствие с ППВС № 1 от 28.05.1979 г., съдът е приел, че въведените от ищците претенция на собствениците на имота срещу неоснователно обогатилия се несобственик, ползващ имота без основание е допустим. Съдът се е произнесъл по така предявената допустима претенция, а формираният извод за неоснователност на иска няма отношение към допустимостта му.
Повдигнатият въпрос относно обосноваността на извода за извършено разпределение на ползването на имота е неотносим към изхода на делото, тъй като в решението е формиран тъкмо обратния извод – извод, че съсобствениците не са извършили разпределение на ползването на съсобствената вещ при условията на чл. 32, ал.2 ЗС; че не е установено ответникът да ползва част по-голяма от предоставената му за ползване от неговия баща, съсобственик на имота.
Неоснователен е и доводът, че в противоречие с решение № 378 от 10.08.1988 г. по гр.д. № 286/1988 г. въззивният съд не е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства. Посоченото решение не е относимо към задълженията на въззивния съд в производството при условията на ограничен въззив по чл. 258 и сл. ГПК от 2007 г., по който съдопроизводствен ред е постановен обжалваният съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените с производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Ц. П. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2011 година по гр.д. № 13256/2010 година на Софийски градски съд, ІІІ „г” състав.
ОСЪЖДА К. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Р. Б. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. И. Т. от [населено място], [улица] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: