4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София,26.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1501 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 52528,60 лева, предявен от Служба „В. п.”, [населено място] срещу С. С. С. от [населено място] и са отхвърлени като неоснователни иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 17081,18 лева, както и предявеният от С. С. С. срещу [фирма] обратен иск с правно основание чл. 229 КЗ за сумата 52528,80 лева. В решението е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 34/2006 г. на Плевенски военен съд, ответникът С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, б. „б”, вр. с ал.1 НК вр. с чл. 342, ал.1 НК за това, че като военнослужещ в Р. служба „В. п.” при управление на служебно моторно превозно средство е нарушил правилата на движение по пътищата и е причинил смъртта на военнослужещия Г. М. и тежка телесна повреда на военнослужещия В. Д.. На 31.06.2006 г. ищецът Служба „В. п.” е изплатил на основание чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия Г. М. обезщетение в размер на 39873,60 лева, както и 7652,70 лева на пострадалия В. Д. или общо сумата 52528,38 лева. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният регресен иск по чл. 249, ал.7 ЗОВС (отм.) е основателен – ведомството е изплатило обезщетенията по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия кадрови военнослужещ и на пострадалия от тежка телесна повреда, причинена по повод изпълнение на военна служба, поради което лицето, виновно причинило увреждането дължи на ведомството обезщетение в размер на изплатеното. Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен поради липса на доказателства за отправена покана за плащане, правеща задължението изискуемо. Прието е, че между ответника С. С. и привлеченото от него трето лице помагач [фирма] е налице валидно застрахователно правоотношение, но без застрахователно покритие на дължимото регресно обезщетение; че изплатеното от ведомството обезщетение по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) е различно от включените в застрахователното покритие по смисъла на чл. 267, ал.1, т.1 КЗ – имуществената отговорност на деликвента не произтича от деликтна отговорност към увредените лица; извършеното от ищеца плащане по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) няма характер на обезщетение по чл. 51, ал.1 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане, а има характер на материална помощ със социален елемент, поради което обратния иск срещу застрахователя е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която е искът с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) е уважен за сумата 52528,60 лева, както и в частта, с която е отхвърлен обратният иск срещу [фирма] е постъпила от С. С. С. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящият делото въпрос (след уточнението му в съответствие с ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК ВКС) включва ли задължителната застраховка на военнослужещите по чл. 247, ал.1 ЗОВС (отм.) отговорност на застрахователя за вреди, съставляващи изплатено от ведомството обезщетение по чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) е от значение за точното приложение на закона.
В частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е постъпила касационна жалба от Служба „В. п.”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.); следва ли виновното лице, причинило увреждането да бъде уведомено предварително за регресния иск, който ще се предяви на основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) и от кой момент се дължи законна лихва върху обезщетението, изплатено от ведомството на основание чл. 249, ал.1 ЗОВСРБ (отм.). Посочена е съдебна практика, в която е прието, че вреди за забава при обезщетение за деликт се дължат от извършването му.
Третото лице помагач [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, с която е отхвърлен обратният иск, предявен от С. С. С. от [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 86 ЗЗД е неоснователно.
В изложението към касационната жалба, постъпила от С. С. С. срещу въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) не е изведен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за основателност на иска, нито са въведени доводи за наличие на противоречива практика или значението на определен въпрос за точното приложение на закона и развитието на правото. При липса на въведени от касатора доводи за наличие на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване – т.1 т ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта му по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. Изведените от касатора Служба „В. п.”, [населено място] въпроси приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) и следва ли виновното лице, причинило увреждането да бъде уведомено предварително за регресния иск, който ще се предяви на основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) не са обуславящи изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Обстоятелството, че регресният иск е уважен на основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) няма отношение към изводите на съда за неоснователност на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът от кой момент се дължи законна лихва върху обезщетението, изплатено от ведомството на основание чл. 249, ал.1 ЗОВСРБ (отм.) – текстът на чл. 84, ал.3 ЗЗД, съгласно който, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора е точен, ясен и ненуждаещ се от тълкуване. Несъмнено е и че при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, но предявената от ведомството претенция не е за вреди, причинени му от деликт, а съставлява регресен иск за изплатено обезщетение на пострадалия от деликта по силата на уредена в закона обективна отговорност, поради което обезщетението за забава се дължи от поканата.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по обратния иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ са основателни. Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос е от значение за точното приложение на закона на чл. . 267, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. С. С. от [населено място] против [фирма] обратния иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ за сумата 52528,60 лева.
УКАЗВА на касатора С. С. С. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1050,57 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 52528,60 лева, предявен от Служба „В. п.”, [населено място] срещу С. С. С. от [населено място] и е отхвърлен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 17081,18 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: