О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София,13.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6950 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 323 от 10.07.2013 година по гр.д. № 430/2013 година на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение № 93 от 04.04.2013 година по гр.д. № 1569/2012 година на Велинградски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от А. А. С. против Ц. Г. К., двамата от [населено място] за изменение на мерките за лични контакти между бащата и малолетното дете Г., определени с решение № 553 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 739/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд и за промяна на местоживеенето на детето в Щ.. В решението е прието за установено, че страните са родители на малолетното дете Г., родено на 12.01.2008 г. С влязло в сила решение № 553 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 739/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, упражняването на родителските над детето са били предоставени на майката при определен режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 19 часа в неделя, както и един месец през лятото по време, в което майката не е в платен годишен отпуск. Майката се е установила да живее преимуществено в Щ., където се е омъжила, работи по трудов договор и обитава жилище под наем. Детето, което живее в [населено място] при своите баба и дядо по майчина линия, изпитва потребност от общуване с двамата си родители, към които е емоционално привързано. Прието е, че постоянното местопребиваване на майката в друга държава не съставлява обстоятелство, налагащо изменение на постановените от съда мерки с решението по гр.д. № 739/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд; че в трайно установената обстановка по отглеждането и възпитанието на детето е създадена благоприятна за развитието му сигурна и защитена среда, от която то се нуждае първостепенно с оглед ниската му възраст; че не е в негов интерес да бъде лишено и от честите, регулярни контакти с бащата, поради което искането за промяна на местоживеенето му и за изменение на режима на мерките за лични контакти между детето и бащата е неоснователно.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд е постъпила от А. А. С. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС по въпроса за съдържанието на понятието „съществено изменение на обстоятелствата” като основание за изменение на мерките за местоживеене и режим на лични контакти. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (т. 4 от ППВС № 7 от 1965 г. и решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. ІV г.о. ВКС) е разрешен и въпросът следва ли при формиране на изводите си по спорния предмет на делото въззивният съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, както и всички искания, възражения и доводи на страните.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС по въпроса за съдържанието на понятието „съществено изменение на обстоятелствата” като основание за изменение на мерките за местоживеене и режим на лични контакти е неоснователен. Съгласно т. V от ППВС № 1 от 1974 г., от значение за изменение на определените мерки за упражняване на родителските права и лични контакти с детето са както изменението на обстоятелствата, при които са определени мерките, така и измененията, произтичащи от изгубилите смисъл или променени на практика мерки, като във всеки случай съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефикасността на мерките. В съответствие с т. V от ППВС № 1 от 1974 г., при преценка на основателността на искането за промяна на мерките за лични контакти и местоживеене на малолетното дете, въззивният съд е ценил доказателствата, че при предоставяне упражняването на родителските права на майката с решението по гр.д. № 739/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд е отчетено обстоятелствата, че майката живее и работи в Щ. (т.е. няма промяна на това обстоятелство), но изразява готовност да се върне и да полага реално грижи за детето, както и обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето се полагат от неговите баба и дядо по майчина линия – обстоятелство, непроменено и към момента на постановяване на въззивното решение. Съдът е обсъдил и ефикасността на определените в предходното решение мерки относно местоживеенето на детето и режима му на лични контакти с бащата, приемайки, че му е осигурена сигурна, защитена среда на живот, която няма основание да бъде променена, нито прекъсването или ограничаването на контактите му с бащата е в негов интерес.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията и служебните задължения на въззивния съд. В съответствие с установената задължителна съдебна практика – т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК (сочената от касатора т. 4 от ППВС № 7 от 1965 г. касае първоинстанционното производство по реда на отменения ГПК от 1952 г.), въззивният съд е извършил проверка на акта на първоинстанционния съд с оглед правилата на ограничения въззив (чл. 269 ГПК), но и съобразявайки предмета на делото, налагащ съдът служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете на страните. В изпълнение на служебните си задължения в производството по определяне местоживеене и режим на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, въззивният съд е изслушал и съобразил в решението си изготвения за нуждите на делото социален доклад на дирекция при А. за социално подпомагане, [населено място], съгласно който между детето и бащата е изградена силна емоционална връзка, прекъсването на която не е в интерес на детето.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 10.07.2013 година по гр.д. № 430/2013 година на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: