О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 13.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6569 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІІ-96 от 11.07.2013 година по гр.д. № 974/2013 година на Бургаски окръжен съд е уважено искане на С. Ц. Ц. от [населено място] да бъде разрешено на малолетното и дете А. да излиза извън пределите на Р Б, заместващо липсващото съгласие на бащата И. Г. П. от [населено място]. В решението е прието, че страните по делото са родители на малолетното дете А., родено на 15.02.2007 г. След прекратяване на брака им през 2011 г., упражняването на родителските права над детето са предоставени на майката при определен режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа, както и десет дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск. Прието е, че пътуването на детето извън пределите на страната с цел туризъм и обучение е в негов интерес – би се отразило благоприятно на културното му и интелектуално развитие; би повлияло положително на цялостния процес на формиране на личността му, предвид което е разрешено детето да осъществява пътувания, без да е необходимо съгласието на бащата в страни от Е. и Р. ежегодно през лятната ваканция до 30 дни и през зимната и пролетна ваканции до 10 дни за срок от три години. Прието е, че така определените възможности за пътуване на детето в чужбина не препятстват режима на лични контакти с бащата, нито създават предпоставки за трайното му нарушаване. Искането за даване на разрешение за неограничено извеждане на детето от майката в чужбина до навършване на пълнолетието му е оставено без уважение. Прието е, че в интерес на детето е излизанията извън страната да са съобразени с режима на образователното му обучение; че ежегодното пътуване през ваканциите му осигурява адекватна възможност за чуждоезиково обучение и туризъм, а по-продължителното му пребиваване в чужбина би стеснило необосновано режима на лични контакти между бащата и детето.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането за заместване съгласието на бащата детето да пътува неограничено през годината в страните от Европейския съюз и Р до навършване на осемнадесет годишна възраст е постъпила от С. Ц. Ц.. Поддържа се, че въпросите относно предпоставките за предоставяне от съда на заместващо съгласие на родителя за пътуване на детето в чужбина; какво включва понятието „интерес” на детето като условие за предоставяне на разрешението; по какви критерии се прилага принципа, че разрешение за неограничено пътуване може да бъде дадено за определен период и определени държави след преценка интересите на детето, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В частта му, с която са разрешени пътувания на детето извън страната без съгласие на бащата, решението на Бургаски окръжен съд е обжалвано от И. Г. П.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът при разрешаване на въпроса за пътувания на малолетното дете извън страната да съобрази определения с влязло в сила съдебно решение режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд.
Повдигнатите въпроси по приложението на чл. 127а СК са намерили разрешение в установената съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която в производството по молба по чл. 127а СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето, когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние или с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние – необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава – решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., IV г. о. ВКС. Съгласно установената съдебна практика съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите – членки на Б., на Е. или на О. и др.) или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, но никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено, което би попречило или осуетило възможността на детето да общува регулярно с родителя, който не упражнява родителските права – решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о.; решение № 143 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 300/2010 г., IV г. о.; решение № 236 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., IV г. о.; решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. на Върховния касационен съд.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при разрешаване на пътувания на малолетното дете извън страната да бъде съобразен определения с влязло в сила решение режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. посочените по-горе решения на Върховния касационен съд, при разрешаване на пътувания на детето извън страната, въззивният съд е изхождал от принципа, че пътуванията трябва да се осъществяват така, че да не се създават предпоставки за нарушаване режима на лични контакти между бащата и малолетното дете.
С оглед изхода на делото, направените от страните в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски следва да останат в тяхна тежест.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-96 от 11.07.2013 година по гр.д. № 974/2013 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: