4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 03.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 759 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определениe № V-149 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 36/2017 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено определение от 20.01.2016 г. на съдията по вписванията към Служба по вписванията [населено място], с което е отказано да се разпореди вписване на искова молба, по която е образувано гр.д. № 7566/2016 г. на Бургаски районен съд.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Бургаски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. А. Г. и М. А. Г., двамата от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли съдията по вписванията да подлага на контрол редовността на исковата молба, след като в исковия процес съдията е осъществил тази проверка и е дал ход на производството по делото; съставлява ли нередовност на искането за вписване непосочването на точните граници на спорната част от имота по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и следва ли съдията по вписванията да изисква представяне на данъчна оценка за спорната част от имота с оглед определяне на държавната такса, след като таксата е вече определена от съда по исковото производство – въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата и явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба до съдията по вписване при районен съд [населено място] вх. № 18301 от 20.12.2016 г., А. Г. и М. А. Г., двамата от [населено място] са поискали да се впише искова молба по гр.д. № 7566/2016 г. С определение от 20.12.2016 г. е постановен отказ на съдията по вписванията при Бургаски районен съд, мотивиран с липсата на скица и данъчна оценка на имота, което препятства определянето на цената по иска, респ. на таксата за вписване, както и с непълната индивидуализация на имота, правото на собственост върху който е предмет на иска.
Определението е потвърдено с определениe № V-149 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 36/2017 г. на Бургаски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен, тъй като исковата молба, чието вписване е поискано от молителите не съдържа точна индивидуализация по площ и граници на частта от недвижимия имот, собствеността върху която е предмет на делото.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос следва ли съдията по вписванията да подлага на контрол редовността на исковата молба, след като в исковия процес съдията е осъществил тази проверка, разрешен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7 от 2012 г. ОСГТК ВКС.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7 от 2012 г. ОСГТК ВКС, редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда не може да бъде проверявана от съдията по вписванията. Вписване на искова молба може да бъде отказано в случаите, когато тя не отговаря на изискванията за идентификация на страните и имота, но не и когато съдът е разпоредил вписването. Съдът е проверил редовността на исковата молба и преценката му не може да бъде подлагана на контрол от съдията по вписванията.
Видно от данните по делото, на 01.12.2016 г. съдия при Бургаски районен съд е разпоредил да се впише искова молба вх. № 44044 от 14.11.2016 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 7566/2016 г. на Бургаски районен съд. Разпореждането на районния съдия е следвало да бъде изпълнено от съдията по вписванията, поради което постановеният с определение от 20.12.2016 г. отказ е незаконосъобразен, респ. незаконосъобразно е и потвърждаващото го определение № V-149 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 36/2017 г. на Бургаски окръжен съд.
Независимо от изложеното, неправилен е и изводът, че исковата молба, чието вписване е поискано от молителите не съдържа точна индивидуализация по площ и граници на частта от недвижимия имот, собствеността върху която е предмет на делото. Извън обстоятелството, че индивидуализацията на спорната част от имота се проверява от съда, разпоредил да се извърши вписване, в конкретния случай спорната част от имота е индивидуализирана в достатъчна степен за нуждите на гражданскоправния спор. Ищецът е посочил, че спорната част е 17 кв.м. от имот с идентификатор 07079823.146 (с посочването на идентификатора имотът е индивидуализиран в достатъчна степен) към северната му граница с имот с идентификатор 07079823.145, която спорна част е заснета погрешно, с което индивидуализацията на спорния имот, предмет на установителния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уточнена.
При постановяване на отказа съдията по вписванията не е съобразил и че съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, таксата по вписването на исковата молба се определя въз основа на цената на иска – паричната оценка на предмета на делото и когато цената на иска е определена от съда, то този въпрос не може да се поставя отново в производството по вписване. В конкретният случай, съдът е определил цената на иска; указал е на ищеца да довнесе държавна такса по делото и тези му указания са изпълнени, поради което представяне на нова данъчна оценка в производството по вписване на исковата молба не е било необходимо. В нарушение на т. 2 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7 от 2012 г. ОСГТК ВКС е и изводът на съдията на вписванията, че не следва да бъде извършено вписване поради липса на представена скица на процесния имот. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. ОСГТК ВКС, съдията по вписванията не може да отказва вписване на искова молба поради липса на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър и схема. Независимо от това обаче, към исковата молба е представена скица с координатни точки на имота и комбинирана скица от общината, които са достатъчни за идентификацията на имота в производството по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Предвид изложеното, постановеният отказ за вписване е незаконосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и постановено вписването на исковата молба в книгите по вписвания.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определениe № V-149 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 36/2017 г. на Бургаски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определениe № V-149 от 26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 36/2017 г. на Бургаски окръжен съд.
ДА СЕ ВПИШЕ от съдията по вписванията при Служба по вписванията при Бургаски районен съд искова молба вх. № 44044 от 14.11.2016 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 7566/2016 г. на Бургаски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: