3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 20.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 57 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 147 от 07.10.2014 г. по гр.д. № 323/2014 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 629 от 25.04.2014 г. по гр.д. № 3448/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от С. Г. Д. от [населено място] против П.., [населено място]. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в размер на 14000 лева. В решението е прието за установено, че с постановление от 23.02.1996 г. на В. следствена служба по сл.д. № 211/1996 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.3, 4 и 5 вр. с чл. 26, ал.1НК, по което на 06.03.1996 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция” на 15.01.1997 г. С постановление от 11.01.2013 г. наказателното производство е било прекратено поради недоказаност. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял силен стрес, уплаха, продължителни тежки състояния на потиснатост. Накърнени били честта му и доброто му име в обществото. За обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определено по справедливост обезщетение в размер на 14000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата до предявения размер от 80000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Възражението на П.. за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия чрез направеното пред следствените органи самопризнание е прието за неоснователно предвид липсата на данни, че обвиняемият е действал недобросъвестно.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П.. чрез В. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и да се изложат мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС; че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно обстоятелствата, имащи отношение към определения размер на обезщетението, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС, както и че въпросът съставлява ли самопризнанието в извършване на престъпление съпричиняване на вредите от неоснователно предприето наказателно преследване е разрешен в противоречие с решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. ІV г.о. ВКС
Ответникът по касационната жалба С. Г. Д. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди и е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило повече от шестнадесет години; взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” в продължение на повече от десет месеца; тежестта и характера на обвинението (тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години), както и претърпените от ищеца сериозни морални страдания, причинени от неоправданата наказателна репресия.
В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с посочените от касатора решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са и формираните в решението изводи за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. Съгласно установената практика, съдът е приел, че извършеното признание на авторството на деянието след привличане на ищеца като обвиняем, с оглед правото му да избира защитната си позиция не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат; че настъпилите от наказателното преследване вреди са в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия само в случаите, когато той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение – направил е недобросъвестно неистински признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление, каквито доказателства по делото не са налице.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършването им пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 07.10.2014 г. по гр.д. № 323/2014 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: