О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 09.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1083 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2 от 03.01.2019 г. по гр.д. № 553/2018 г. на Ловешки окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Р. И. Ч. от [населено място] против „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – 4” (ЦНСТДМУ-4), [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „детегледач” в ЦНСТДМУ-4 до 11.07.2018 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 002 от 10.07.2018 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение” е било наложено за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – 11 и 12.06.2018 г. Прието е за установено, че със заповед № 0020 от 18.05.2018 г. работодателят е разрешил на ищцата да ползва платен годишен отпуск, полагащ се за 2017 г. в периода от 01.06. до 22.06.2018 г. Преди започване ползването на разрешения и отпуск, ищцата е представила болничен лист, в който и е било признато право на временна нетрудоспособност поради травма за времето от 28.05.2018 г. до 08.06.2018 г. Със заповед № 36 от 04.06.2018 г. работодателят е прекъснал платения годишен отпуск поради разрешения отпуск за временна нетрудоспособност, считано от 28.05.2018 г. Работата в Центъра е била организирана на смени, за които се е изготвял график, който след утвърждаването му от управителя се е поставял на табло за сведение на служителите. В утвърдения и обявен за месец юни 2018 г. график, ищцата не е имала предвидени дежурства за дните на 11 и 12.06.2018 г. Графикът е бил актуализиран на 18.06.2018 г., при което за дните 11 и 12.06.2018 г. са били включени дежурства за ищцата и отразено неявяването и на работа. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено в нарушение на закона, тъй като неявяването на работа на ищцата на посочените в заповедта дни не съставлява дисциплинарно нарушение. Независимо, че платеният и отпуск е бил прекъснат, на тези дати ищцата не е имала задължение да се яви на работа, тъй като е била изключена от дежурства по график, поради което отсъствието и не съставлява дисциплинарно нарушение. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2871,80 лева. Обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ съдът е определил за периода от деня, последващ уволнението до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция въз основа на доказателства за оставане на ищцата без социално осигурен доход, представени с въззивната жалба.
В касационната жалба против решението на Ловешки окръжен съд, постъпила от „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – 4”, [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: задължен ли е служителят да се яви на работа след изтичане на ползван отпуск за временна нетрудоспособност; кой документ определя това му задължение и длъжен ли е да се яви на работа след изтичане на отпуска, ако утвърденият график не залага смяна на дежурствата му. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е да се събират доказателства за факта на оставане на уволнения служител без работа след приключване на съдебното дирене в първата инстанция е разрешен в противоречие с решение № 111 от 04.05.2015 г. по гр.д. № 1173/2014 г. ІV г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба Р. И. Ч. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите задължен ли е служителят да се яви на работа след изтичане на ползван отпуск за временна нетрудоспособност; кой документ определя това му задължение и длъжен ли е да се яви на работа след изтичане на отпуска, ако утвърденият график не залага смяна на дежурствата му не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Така повдигнатите въпроси са разрешени в установената съдебна практика, съгласно която след изтичане на ползван отпуск за временна нетрудоспособност, работникът следва да се яви на работа в първия следващ края на отпуска работен ден. В случаите обаче, когато трудовият процес е организиран на дежурства по график (чл. 139, ал. 5 КТ), работникът има задължение да се яви на работа в деня на първото определено му дежурство. В съответствие със съдебната практика, при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът е съобразил доказателствата, установяващи, че уволнената служителка не се е явила на работа в дни, за които не е имала дежурства по график, поради което не е налице допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т. 2 КТ.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 313 ГПК относно момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове. Решението е постановено в нарушение на установената съдебна практика, съгласно която, когато пропускът да се представят доказателства за установяване на този факт не се дължи на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззвният съд може да събира доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК само за периода след приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд до края на шестмесечния период след незаконното уволнение. Предвид изложеното, налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 03.01.2019 година по гр.д. № 553/2018 година на Ловешки окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Р. И. Ч. от [населено място] против „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – 4”, [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, както и в частта за съдебните разноски.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му част.
УКАЗВА на жалбоподателя „Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – 4”, [населено място] да в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 57,43 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ