О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 30.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1339 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 35 от 07.02.2018 година по гр.д. № 16/2018 година на Врачански окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Т. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 68 от 10.07.2017 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5563,88 лева. В решението е прието за установено, че между страните по делото е сключен трудов договор № 106 от 29.05.2017 г., съгласно който ищцата е назначена в ответното дружество на длъжност „чистач” в цех „Общостанционна поддръжка”, „Почистване на странични обекти”. В договора е посочено, че се сключва на основание чл. 70, ал.1, КТ вр. с чл. 68, ал.1, т.2 КТ, както и че се касае за „срочен трудов договор до сключване на договор за почистване на странични обекти” и същевременно с това е вписано, че е за неопределено време. След обявена и проведена обществена поръчка, на 17.07.2017 г. работодателят е сключил с [фирма] договор за почистване и камериерско обслужване на сгради и прилежащите им площи. Със заповед № 68 от 10.07.2017 г. е прекратил трудовият договор с ищцата на основание чл. 325, т. 4 КТ поради завършване на определената работа. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено незаконно – при сключването му е била налице неяснота относно срока на трудовото правоотношение, поради което и съгласно чл. 67, ал. 2 КТ следва да се счита сключен за неопределено време, т.е. основанието за прекратяване по чл. 325, т. 4 КТ е неприложимо. В решението е прието, че уволнението е незаконно и поради това, че необходимостта от извършване на изпълняваната от ищцата дейност „камериерско обслужване и почистване на помещенията в обектите” не е отпаднала – обратно, сключеният договор с [фирма] сочи, че нуждата от съответната дейност е продължила, поради което трудовият договор е прекратен преди да се е сбъднало уговореното в него условие – завършване на определена работа. Въз основа на така формираните изводи, предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 68 от 10.07.2017 г. като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
В касационната жалба против решението на Врачански окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно основанието, на което е сключен трудовия договор при допусната неяснота за времетраенето му и приложим ли е чл. 325, т. 4 КТ за прекратяване на трудов договор, сключен за извършване на определена работа до възлагането и с договор на външен изпълнител, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 114 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 236 от 18.06.2015 г. по гр.д. № 440/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 265/2010 г. ІV г.о. на Силистренски окръжен съд; решение № 339 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 414/2013 г. на Врачански окръжен съд и решение от 24.07.2012 г. по гр.д. № 597/2012 г. на районен съд, [населено място].
Ответникът по касационната жалба Т. Б. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за разрешаване на повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен – посочената от касатора съдебна практика е неотносима към тях. Неотносими към повдигнатият въпрос приложим ли е чл. 325, т.4 КТ при прекратяване на трудов договор, сключен за извършване на определена работа до възлагането и с договор на външен изпълнител са и постановките на ТР № 2 от 23.03.2011 г. по тълк.д. № 2 от 2010 г. ОСГК ВКС.
Основателни са доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. По въпроса за основанието, на което на което следва да се счита сключен трудов договор при допусната неяснота за времетраенето му, обуславящ изхода на делото, няма установена съдебна практика. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 67 КТ, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Същото основание е налице и по въпроса приложим ли е чл. 325, т.4 КТ при прекратяване на трудов договор, сключен за извършване на определена работа до възлагането и с договор на външен изпълнител, разрешаван противоречиво от съдилищата. Приетите по този въпрос правни разрешения в обжалвания съдебен акт са в противоречие с тези в приложените решение № 339 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 414/2013 г. на Врачански окръжен съд и решение от 24.07.2012 г. по гр.д. № 597/2012 г. на районен съд, [населено място], поради което въпросът се явява от значение за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 07.02.2018 година по гр.д. № 16/2018 година на Врачански окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя против [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 111, 27 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: