О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 03.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 636 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от С. С. А. от [населено място] против Д…., [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 09.10.2013 г. ищцата е заемала в ответната дирекция длъжността „главен специалист” в отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” към дирекция „Оперативна дейност и контрол”. Договорът е бил сключен при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ „на мястото на отсъстващ поради отпуск по майчинство служител, назначен със заповед № РД-15-0033 от 20.03.2013 г.” През месец август 2014 г. работодателят е извършил вътрешна реорганизация, при което отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” е преобразуван в отдел „Вътрешен контрол и изпълнение”, а отдел „Специализирано обслужване” – в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти”, в който е била преместена длъжността „главен специалист”. С допълнително споразумение № РД-15-0199 от 19.08.2014 г., поради настъпилите промени в щатното разписание, ищцата е била преназначена на същата длъжност, но в отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти” при запазване на всички останали клаузи по първоначалния трудов договор. Със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 5 КТ поради завръщане на замествания служител на работа. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено незаконно на посоченото в заповедта основание, тъй като трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно – в трудовия договор с ищцата не е било посочено името на отсъстващия служител, когото ще замества, с което е била накърнена трудовоправната и защита. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ – отменил извършеното уволнение със заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. на началника на ДНСК, а с оглед обусловения им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2132 лева. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 63 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Д…. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) какво включва индивидуализацията на замествания служител в трудов договор по чл. 68, ал.1, т.3 КТ, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба С. С. А. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатия в касационната жалба въпрос по приложението на чл. 68, ал.1, т.3 КТ обуславя решението по делото по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и предвид значението му за точното прилагане на закона дава основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед обусловеният им характер от изхода на спора за законност на уволнението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ. В останалата му част – по иска с правно основание чл. 128 КТ, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване предвид правилото на чл. 280, ал. 2, т.3 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от С. С. А. от [населено място] против Дирекция за национален строителен контрол, [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя Д…. [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба вх. № 163923 от 19.12.2016 г., подадена от Д…. [населено място] срещу решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016 година на Софийски градски съд в частта му, с която е обезсилено решение на Софийски районен съд по гр.д № 53851/2014 г. в частта по иска с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 63 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: