О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 30.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 16 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 156 от 11.10.2017 година по гр.д. № 183/2017 година на Шуменски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Й. М. Й. от [населено място] против Кооперация „Ш. з.”, [населено място].
В решението е прието за установено, че ищецът е бил председател на ответната кооперация от 1992 година до 12.05.2014 г., когато Общото събрание е взело решение за освобождаването му и за избор на нов председател. Между страните не е бил сключван трудов договор за длъжността „председател”, заемана от ищеца въз основа на избор. Същевременно, успоредно с длъжността „председател”, ищецът е изпълнявал и длъжност „главен редактор” на издавания от кооперацията вестник „Шуменска заря”. Длъжността „главен редактор” ищецът е изпълнявал въз основа на индивидуални трудови договори (сключени между синдикалните организации при кооперацията и ищеца) и допълнителни споразумения към тях. Със заповед от 03.11.2014 г. на новоизбрания председател на кооперацията, трудовото правоотношение с ищеца за длъжност „председател-главен редактор” е било прекратено на основание решение на отчетно изборно събрание на член кооператорите от 12.05.2014 г. При така установените факти е прието, че искът за отмяна на заповед от 03.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като „председател” на кооперацията е недопустим, тъй като трудово правоотношение за тази длъжност не е съществувало, съответно – заповедта за прекратяването му не е породила правен ефект, поради което първоинстанционното решение е обезсилено в тази му част и производството по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност „председател” е прекратено. Прието е, че с освобождаването на ищеца от длъжността „председател”, трудовото му правоотношение с Кооперацията за длъжността „главен редактор” е продължило да съществува – това правоотношение не е било прекратено на основание взетото решение на отчетно изборно събрание на член кооператорите от 12.05.2014 г., поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор за тази длъжност е издадена в нарушение на закона. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен искът за отмяна на заповед от 03.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „главен редактор”, а с оглед обусловения му характер е уважил като основателен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В касационната жалба против решението на Шуменски окръжен съд в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, постъпила от Кооперация „Ш. з.”, [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въпросът може ли да възникне трудово правоотношение без между работник и работодател да е сключен писмен договор, отговарящ на изискванията на чл. 66 КТ, отнасящ се за конкретна длъжност, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 21 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 595/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 576 от 07.10.1998 г. по гр.д. № 1576/1997 г. г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 470 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 671/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 612 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 1024/2009 г. ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите следва ли да има съответствие между наименованието на длъжността по трудов договор и трудовите задължения по длъжностна характеристика и необходимо ли е длъжността да бъде включена в щатното разписание, за възникване валидно трудово правоотношение за изпълнението и.
Ответникът по касационната жалба Й. М. Й. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите относно съответствието между наименованието на длъжността по трудов договор и трудовите задължения по длъжностна характеристика, както и необходимо ли е длъжността да бъде включена в щатното разписание, за възникване валидно трудово правоотношение за изпълнението и, не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е приел, че подписването от служителя на длъжностна характеристика е обстоятелство от значение за спазването на трудовото законодателство, но няма отношение към валидността на трудовото правоотношение, т.е. не е обсъждал съответствието между наименованието на длъжността и задълженията по длъжностна характеристика. Приел е и че длъжността е съществувала по щатно разписание, изхождайки от факта, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „главен редактор”.
Основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд е налице по въпроса изисква ли се за валидността на трудовото правоотношение писмен договор, отговарящ на изискванията на чл. 66 КТ, сключен между работник и работодател. Приетото от въззивния съд разрешение на този въпрос налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 ГПК, а с оглед обусловения му характер от изхода на спора за законност на уволнението, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато и в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ.
В частта, с която решението на Шуменски районен съд по гр.д. № 2834/2014 г. е обезсилено и е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението за длъжността „Председател на Кооперация „Шуменска заря” и възстановяване на тази длъжност, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 11.10.2017 година по гр.д. № 183/2017 година на Шуменски окръжен съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Й. М. Й. от [населено място] против Кооперация „Ш… з…”, [населено място] и са присъдени съдебни разноски.
УКАЗВА на жалбоподателя Кооперация „Ш. з.”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: