О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 22.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4920 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІІ-92 от 10.10.2017 година по гр.д. № 899/2017 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 673 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 211/2017 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. А. С. от [населено място] против Профилирана гимназия за чужди езици „В. Л., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „библиотекар” в Гимназията за чужди езици до 16.11.2016 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-11-255 от 11.11.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение” е било наложено за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини за периода от 28.07.2016 г. до 03.08.2016 г. Прието е, че уволнението е извършено при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 333, ал.1, т. 3 КТ – преди налагане на наказанието работодателят е приел писмени обяснения от служителката и е получил предварително разрешение от Инспекция по труда, [населено място]. Прието е, че е установено по безсъмнен начин и извършването на дисциплинарното нарушение – ищцата не се е явявала на работа без уважителни причини за времето от 28.07.2016 г. до 03.08.2016 г. Д., че е действала добросъвестно, тъй като е считала, че ползва разрешен отпуск (подала е молба за отпуск и не е била уведомена за отказа на работодателя да и разреши ползването му), е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че работодателят няма задължение да уведомява служителите си дали отпускът им е разрешен или е отказано ползването му; че служителят следва сам да провери разрешен ли му е поисканият отпуск и да започне ползването му само след изрично писмено съгласие на работодателя. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, а с оглед обусловения им характер е отхвърлил като неоснователни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3659,04 лева.
В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от Р. А. С. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства за факти, от значение за спорното право; да изложи мотиви, в които да анализира всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, в т.ч. и направените доводи за проявена от страна на работодателя недобросъвестност и извършване на уволнението в нарушение на чл. 189 КТ е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС; решение № 220 от 02.10.2015 г. по гр.д. № 2314/2015 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 1398/2015 г. ІV г.о. ВКС; решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д. № 59/2011 г. І г.о. ВКС; решение № 232 от 05.07.2015 г. по гр.д. № 6692/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр.д. № 6932/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. І г.о. ВКС и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че материалноправният въпрос съставлява ли преценката по чл. 189 КТ задължителен елемент за законността на дисциплинарното уволнение е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд – решение № 2 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 3546/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 334 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 192 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 876/2009 г. ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е писменото изявление на работодателя за отказ да разреши ползване на отпуск да се съобщава устно на служителя е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Профилирана гимназия за чужди езици „В. Л., [населено място] счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства за факти, от значение за спорното право, както и да изложи мотиви, в които да анализира доказателствата по делото е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с посочените от касатора съдебни актове. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими към спора за законност на уволнението – писмени доказателства и свидетелски показания, както и обясненията на уволнената служителка, дадени по реда на чл. 193 КТ. Обсъдил е доказателствата, касаещи въведените от ищцата доводи за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 КТ, както и доводите за несъставомерност на допуснатото нарушение предвид проявена от нейна страна добросъвестност. Съдът е обсъдил доказателствата относно установената при работодателя практика служителите да проверяват дали поисканият от тях отпуск им е разрешен; доказателствата, установяващи писменият отказ на работодателя да разреши на ищцата отпуск за периода от 28.07. до 31.08.2016 г. и е изложил мотиви защо допуснатото нарушение съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т.1 КТ.
Въпросът допустимо ли е писменото изявление на работодателя за отказ да разреши ползване на отпуск да се съобщава устно на поискалия отпуск служител не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въпросът не е обуславящ изхода на делото – в решението си въззивният съд не е обсъждал дали до ищцата е достигнало устно изявление за разрешение или отказ за ползване на отпуск, предвид липсата на въведен довод в тази насока. Независимо от изложеното, по въпросите по приложението на чл. 173, ал.1 КТ е налице установена съдебна практика, съгласно която работникът може да започне ползването на отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено.
Основателни са доводите за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като при спор за законност на уволнението да извърши преценка за съответствие на наложеното наказание с тежестта на допуснатото нарушение. В нарушение на установената съдебна практика, съгласно която въззвният съд дължи произнасяне по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в обжалвания съдебен акт съдът не е обсъдил оплакването, че първоинстанционният съд не се е произнесъл до довода за нарушение на чл. 189 КТ, предвид което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 359 ГПК касатора, ищец в производството по трудовия спор, не дължи внасяне на държавна такса по жалбата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-92 от 10.10.2017 година по гр.д. № 899/2017 година на Бургаски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: