О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 07.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 583 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд е потвърдено решение от 24.06.2015 г. по гр.д. № 70283/2014 г. на Монтански районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. с чл. 170 ЗЗД, предявен от Б. С. Б. от [населено място], [община] и В. А. Х.-Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за прогласяване нищожност на договорна ипотека по нот. акт № ., том ., дело № . от . г. на нотариус с рег. № . при Нотариална камара. В решението е прието за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на две ниви в землището на [населено място], които са били предмет на обезпечение в полза на ответника, за което е съставен нот. акт № ., том ., дело № .. на нотариус С. С. с рег. № . при Нотариална камара. В договора за ипотека е било записано, че ответникът като кредитор е отпуснал на ищеца Б. Б. кредит в размер на 20000 лева с лихва от 2400 лева, които кредитополучателят ще изплати до 10.08.2013 г., като отношенията във връзка с кредита ще бъдат уредени в допълнителен договор за кредит. Прието е, че ползваните изрази в нотариалният акт не сочат еднозначно и недвусмислено, че сумата от 20000 лева е била отпусната към момента на сключване на договора за ипотека, а други доказателства, установяващи реалното и предаване не са представени, т.е. че не е установено сключването на договор за заем; че съществува неяснота относно обезпеченото вземане – ипотеката е учредена за всички вземания на кредитора, в т.ч. главница, лихви, неустойки, разноски, чиито размер не е точно определен, а отношенията на страните е следвало да бъдат уредени в допълнителен договор за кредит, какъвто не е сключен. Прието е, че не е доказано тъждество на описаното в договорната ипотека вземане и действително възникнало такова, за чието обезпечаване е учредена договорната ипотека, поради което и на основание чл. 170 ЗЗД е прогласена недействителността и. Искът за прогласяване нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че договорът за учредяване на ипотека е бил надлежно потвърден от представляващия ответника, който освен че в качеството си на търговец не се е противопоставил веднага след узнаване на сделката, но е извършил и изрично потвърждаване по смисъла на чл. 42, ал.2 ЗЗД в надлежната за това форма.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че производството по делото се е развило пред некомпетентен според правилата за местната подсъдност съд, което не е било констатирано от въззивния съд, задължен да следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение – въпрос, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата (определение № 270 от 28.05.2011 г. по т.д. № 259/2011 г. на Варненски апелативен съд); че въпросът възникнало ли е кредитно отношение, когато съществените клаузи на договора за кредит и изявлението за получаване на заемната сума са материализирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката е разрешен в противоречие с влязло в сила решение по гр.д. № 292/2015 г. на Хасковски окръжен съд и определение № 923 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 675/2009 г. на ІV г.о. ВКС, както и че въпросът налице ли е тъждество на обезпеченото вземане по смисъла на чл. 170 ЗЗД, когато съществените му признаци – главница, лихва и падеж са инкорпорирани в нотариалния акт за ипотека, обезпечаваща това вземане, без да е налице друго правопораждащо основание за това вземане е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 3710/2014 г. на Софийски апелативен съд; решение по гр.д. № 3042/2014 г. на Софийски апелативен съд и решение по гр.д. № 3143/2013 г. на Софийски апелативен съд – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му, в която съдът е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на ипотеката на основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД поради липса на съгласие, както и в частта за съдебните разноски е постъпила от Б. С. Б. и В. А. Х.-Б.. Поддържа се, че въпросите допустимо ли е обективното съединяване на искове на искове за прогласяване нищожност на една правна сделка на няколко различни правни основания и дължи ли съдът произнасяне по исковете за нищожност според естеството на материалното право са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Монтански окръжен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното: Въпросът задължен ли е въззивният съд да следи служебно спазени ли са правилата за местната подсъдност пред първоинстанционния съд е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (решение № 69 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 885/2011 г. ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК) въпросът дали делото е заведено пред местно компетентния съд не може да бъде преразглеждан служебно от втората инстанция с оглед правомощията и по чл. 269 ГПК. Въззивният съд разполага с правомощието да обезсили решението и да препрати делото на местно компетентния съд само когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 109 ГПК – възражение за местна неподсъдност на делото по искове за вещни права върху недвижим имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция (чл. 119, ал. 2 ГПК). Въззивният съд се произнася спазена ли е подсъдността на делото съобразно правилото на чл. 109 ГПК само при своевременно въведено възражение от ответника пред първата инстанция и оплакване за нарушение на подсъдността във въззивната жалба. Жалбоподателят [фирма], [населено място] не е заявил във въззивната си жалба против първоинстанционното решение оплакване за нарушение на правилата на подсъдността, поради което съдът не се е произнесъл по този въпрос, разглеждайки само въведените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
Не е налице противоречие в съдебната практика и по въпроса възникнало ли е кредитно отношение, когато съществените клаузи на договора за кредит и изявлението за получаване на заемната сума са материализирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни актове, няма пречка съществените клаузи на договора за кредит и изявлението за получаване на заемната сума да са материализирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката, но от изявленията на страните следва да е несъмнено, че съгласие е постигнато както по всички съществени елементи на кредитния договор, така и че заемната сума е получена. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД съдът е тълкувал действителната воля на страните, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявленията; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл, преценявайки и поведението на страните след сключването му.
Съдът е тълкувал изявлението на кредитора търговско дружество, че „е отпуснал кредит в размер на 20000 лева” ведно с уговорката, че „отношенията на страните относно кредита ще се уредят в допълнителен договор за кредит”, какъвто последващ договор не е сключен, нито са представени доказателства за изплащане на заемната сума.
Не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и тези в приложената съдебна практика и по въпроса налице ли е тъждество на обезпеченото вземане по смисъла на чл. 170 ЗЗД, когато съществените му признаци – главница, лихва и падеж са инкорпорирани в нотариалния акт за ипотека, обезпечаваща вземането. Въззивният съд е формирал извод, че не е налице тъждество на описаното в договорната ипотека вземане и действително възникнало такова, за чието обезпечаване е учредена договорната ипотека, тълкувайки уговорките в ипотечния договор, че ипотеката е за обезпечаване на всички вземания на кредитора, в т.ч. главница, лихви, неустойки, разноски и разноски по принудително събиране на вземанията, които вземания обаче не са изцяло и точно определени, тъй като отношенията във връзка с кредита ще се уреждат с допълнителен договор, т.е. че съществува неизвестност за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, което е основание за недействителност на ипотечния договор по смисъла на чл. 170 ЗЗД.
Въпросът допустимо ли е обективното съединяване на искове за прогласяване нищожност на една правна сделка на няколко различни правни основания не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено е, че обективното съединяване на искове за нищожност на правна сделка на различни основания е допустимо, но това правило е съобразено при постановяване на обжалваното решение. В противоречие с установената съдебна практика обаче е разрешен правният въпрос дължи ли съдът произнасяне по исковете за нищожност според естеството на материалното право. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, вкл. приложеното от касатора решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011 г. І г.о. ВКС, исковете за недействителност на сделка, независимо от посочената от ищеца поредност или съотношение помежду им, са предявени винаги при условията на евентуалност; съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – от най тежкия (противоречие със закона) и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки пороци (липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и пр.), а когато уважи иска на едно от основанията, разгледани според естеството на порока не дължи произнасяне по останалите, предявени при условията на евентуалност искове. В противоречие с така установената практика, въззивният съд, след като е уважил иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. с чл. 170 ЗЗД е разгледал по същество и иска за недействителност поради липса на представителна власт, квалифициран като иск по чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро – за нищожност поради липса на съгласие.
Предвид изложеното, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта му по иска, квалифициран по чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро по въпроса дължи ли съдът произнасяне по съществото му след като е уважил иск за нищожност на сделката поради противоречието и със закона.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд в частта му по иска за прогласяване недействителност на договорна ипотека по нот. акт № ., том ., дело № .на нотариус с рег. № . при Нотариална камара поради липса на представителна власт ипотекарния кредитор.
УКАЗВА на жалбоподателите Б.С. Б. и В. А. Х.-Б. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 200 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2015 година по гр.д. № 240/2015 година на Монтански окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. с чл. 170 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: