2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 03.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5100 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1109 от 02.06.2016 година по гр.д. № 354/2014 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място] против П…, [населено място] за сумата 2000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди. В останалата му част до предявения размер от 26000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че ищецът е завършил висше юридическо образование през 1988 година; от 1992 г. е бил назначен на длъжност ръководител на районна прокуратура [населено място], че от 25.09.1995 г. е вписан като адвокат, а през 2002 г. в регистъра на адвокатите на В. адвокатска колегия. По жалба на ищеца от 03.04.1996 г. в Окръжна следствена служба, [населено място] е било образувано следствено дело № 227/1996 г. срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал. 1 НК, за това, че на 22.03.1996 г. с цел да набавят за себе си имотна облага, в съучастие като съизвършители, които са били въоръжени са направили опит да принудят Н. Н. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно на волята му и с това да му причинят имотна вреда. По делото са били издирени и разпитани трима свидетели, а с постановление от 28.12.2001 г. производството е било спряно. На 08.08.2005 г. производството е било възобновено с указания на прокуратурата да се извършат допълнителни следствени действия. С постановление от 09.09.2005 г. на следовател при О., [населено място] е било разпоредено принудителното довеждане на ищеца в качеството му на свидетел; на 16.09.2005 г. е бил обявен за местно издирване, а 21.09.2005 г. за общодържавно издирване. По същото време ищецът е бил регистриран като кандидат за народен представител в изборите на 25.06.2005 г. Бил е известен в обществото като адвокат и политическа личност, поради което обявяването му за всенародно издирване е подронило авторитета му; клиентите му са се отдръпнали поради това, че не може да защити собствените си интереси; ищецът е преживял стрес, бил е депресиран и потиснат. С постановление от 11.11.2005 г. на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], постановлението от 09.09.2005 г. е било отменено – било е прието, че няма данни за укриване на ищеца; че постоянното му местожителство е известно; че извършените от следователите действия по разпореждане принудителното довеждане на ищеца и издирването му са неправомерни и обуславят основания за отвод на всички следователи в О., [населено място]. Разпоредено е било по делото да се извършат конкретни следствени действия, което е било изпълнено – на 02.12.2005 г. е била разпитана като свидетел Н. М. и са предприети действия по установяване настоящия адрес на ищеца. След преценка, че въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия извършителите на деянието не са открити, окръжният прокурор на ОП Р. е спрял производството по следственото дело с постановление от 28.02.2006 г., а с постановление от 15.06.2011 г. следствено дело № 227/2005 г. е било прекратено поради изтекла абсолютна давност. При така установените факти е прието, че отговорността на П… следва да бъде ангажирана по отношение допуснато противозаконно превишаване на права от намиращите се под надзора и следствените служби – разпореждане за принудително довеждане и обявяване за издирване на ищеца при данни за постоянното му местожителство и без индиции, че се укрива. При отчитане продължителността на незаконното издирване (от 09.09.2005 г. до 17.11.2005 г.) и интензивността на преживените от ищеца негативни психически състояния, е определено обезщетение в размер на 2000 лева, присъдено на основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че в останалата и част предявената претенция е неоснователна – не е установено противоправно бездействие на органите на следствието и прокуратурата по сл.д. № 227/1996 г., които са извършили разпит на свидетели и са съставили план за оперативно издирвателни мероприятия за откриване на извършителите; наблюдаващият прокурор е давал съответните указания на следствените органи, а производството е било спирано и прекратено поради липса на резултат от издирвателната дейност. Прието е, че въведените от ищеца твърдения за авторството на поръчка за физическото му ликвидиране и за разграбване на служебния му кабинет по нареждане на прокуратурата не са доказани; че не е установено и да е бил отстранен от заеманата длъжност като прокурор под натиск на лицето К. и чрез въздействие на бившия главен прокурор Т. над Висшия съдебен съвет, поради което искът срещу П… е отхвърлен до предявения му размер от 26000 лева (частичен иск от пълния размер от 2000000 лева). Като неоснователен е отхвърлен и искът срещу държавата за това, че не е изпълнила задълженията произтичащи от чл. 13 и чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 7 от Конституцията, тъй като не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца и пряк достъп на пострадалия от престъпление до съд; не е създала ефикасна нормативна уредба за сезиране от пострадалия на съда за реализиране на наказателна отговорност от извършилите престъпление и е допуснала да бъдат назначени на длъжности прокурор и следовател лица, които не изпълняват служебните си задължения и не е осъществила необходимия контрол над тези лица. Прието е, че не са налице нарушения на чл. 6, ал.1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, тъй като правото на справедлив процес е обвързано с решаването на правен спор относно граждански права или задължения на лицето или относно основателността на повдигнато срещу него обвинение, каквито хипотези не са налице; че не е нарушено правото на безпристрастен съд – при данни за предубеденост на разследващите органи, същите са си направили отвод, каквото е било сторено и от наблюдаващия делото прокурор. Прието е и че ищецът не е бил лишен от право на ефективна защита, каквато държавата е задължена да гарантира, но без в Конвенцията да са определени формите за това – ищецът, като пострадал от престъпление се е възползвал от правото си за защита, подавайки тъжба до прокуратурата, по която е било образувано предварително следствие, т.е. защитата е протекла съобразно установените в закона процесуални средства за това.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която претенциите за неимуществени вреди са отхвърлени до предявения размер е постъпила от Н. М. Н.. Поддържа се, че въпросите допустимо ли е при драстична злоупотреба с власт съдът да манипулира фактите по делото и да не обсъди всички доказателства и въведени от страната доводи, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на което са приложени влезли в сила съдебни актове. Изложени са доводи, че определеното обезщетение е занижено в противоречие с практиката по определяне на обезщетения в сходни случаи; че в противоречие с константната практика на съдилищата по прилагане правото на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС е разрешен и въпросът за задълженията на Европейския съд, произтичащи от чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС. В изложението е въведено питане съставляват ли основание за допускане на касационно обжалване допуснатите от въззивния съд нарушения, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС; неотчитане противоправното поведение на служебни лица, нарушили задълженията си по чл. 212, ал.2 НПК; неотчитане на неправомерното обявяване на пострадалия от престъпление за местно и национално издирване; допуснатото бездействие, довело до изтичане на абсолютна давност на престъплението; липсата на възможност на пострадалия за пряк достъп до съд; неотчитането на установена престъпна злоупотреба с власт; създадената за прокуратурата възможност да прикрива извършен терористичен акт; неосигуряването от държавата на ефикасни средства за защита срещу поръчители на терористичен акт и дерогират ли нормите на българското законодателство правото на Европейския съюз, което се ползва с примат – въпроси, от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въведен е и довод за постановяване на решението в противоречие с установената практика по въпроса длъжен ли е съдът да изготви доклад, в който да конкретизира пълния обхват на подлежащите на доказване факти по предмета на делото.
Ответниците по касационната жалба П… и Д…., представлявана от Министъра на финансите не вземат становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът допустима ли е драстична злоупотреба с власт и манипулация с фактите по делото не е обуславящ изхода на спора. По делото няма данни за извършена злоупотреба с власт от постановилия решението съд, нито за манипулация на фактите. Обратно – при спазване на съдопроизводствените правила, въззивният съд е постановил решение, извеждайки правните си изводи въз основа на подробно и детайлно изясняване на фактите след преценка на всички събрани доказателства.
Въпросът следва ли съдът да обсъди всички доказателства и въведени от страната доводи е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие със задълженията си по чл. 269 ГПК, след преценката за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е обсъдил подробно всички оплаквания срещу решението, излагайки собствени мотиви както по приетите за установени факти, така и по отношение на формираните въз основа на фактите правни изводи. В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът относно задълженията на съда по доклада на делото по чл. 146 ГПК. Съдът е съобразил т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ВКС, съгласно която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съобразил е, че във въззивната жалба не са въведени оплаквания за пропуски или непълноти в доклада на първоинстанционния съд, в който случай въззивната инстанция не дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката по определяне на обезщетения за вреди в сходни случаи. Както многократно Върховният касационен съд се е произнасял в свои актове, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост съобразно конкретиката на всеки отделен случай. В посочените от касатора съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение, без да може да се прави аналог между понесените вреди и породилите ги обстоятелства. Съдът е съобразил установената практика, съгласно която при определяне на обезщетението следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, имащи значение за размера му – отчел е периода, в който ищецът неправомерно е бил обявен за издирване (около два месеца); преживените от ищеца стрес и унижение в този период; негативното отражение върху психиката му, както и обстоятелството, че предприетите незаконни мерки са се отразили на имиджа му в професионален и обществен план, без това да повлияе в решителна степен на както на психиката и самочувствието му, така и на обществената му и професионална кариера – ищецът е кандидатствал за кмет на [община] и за общински народен съветник на изборите през 2007 г.; участвал е в конкурси за прокурор и съдия през 2008 и 2009 г и е продължил работата си като адвокат.
Не дава основания за допускане на касационно обжалване и доводът за постановяване на решението в противоречие със съдебната практика по прилагане правото на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС; за задълженията на съда, произтичащи от чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС. Съдът е съобразил решението си с практиката, съобразно която правата по чл. 47 ал. 1 и ал. 2 от Х. на основаните права в ЕС не изключват, а предпоставят уредба в източник на процесуалното право на страната членка, който източник в случая е НПК. Липсва противоречие и по приложението на чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС, нито касаторът сочи съдебен акт, в който въпросът за правото на справедлив процес е разрешен в противен смисъл от приетия в обжалваното въззивно решение.
Въпросът дерогират ли нормите на българското законодателство правото на Европейския съюз, което се ползва с примат не е обуславящ изхода на делото. Съдът е изложил мотиви по всички въведени доводи за нарушение на правото на Европейския съюз, без да е приел, че норма от вътрешното законодателство е в противоречие с това право.
Въведеното в изложението към касационната жалба питане съставляват ли основание за допускане на касационно обжалване допуснатите от въззивния съд нарушения, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС; неотчитане противоправното поведение на служебни лица, нарушили задълженията си по чл. 212, ал.2 НПК; неотчитане на неправомерното обявяване на пострадалия от престъпление за местно и национално издирване; допуснатото бездействие, довело до изтичане на абсолютна давност на престъплението; липсата на възможност на пострадалия за пряк достъп до съд; неотчитането на установена престъпна злоупотреба с власт; създадената за прокуратурата възможност да прикрива извършен терористичен акт; неосигуряването от държавата на ефикасни средства за защита срещу поръчители на терористичен акт по правната си същност съставляват касационни оплаквания срещу решението, които не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1109 от 02.06.2016 година по гр.д. № 354/2014 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: