3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 20.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3302 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 150 от 25.04.2016 година по гр.д. № 225/2016 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 57 от 28.01.2016 г. по гр.д. № 2044/2015 г. на Хасковски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 152 от 15.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2460 лева. В решението е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество на длъжност „пакетировач” по трудов договор от 09.06.2015 г., сключен при условията на чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 70, ал.1 КТ с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок. В периода от 06.07.2015 г. до 07.08.2015 г. ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност поради бременност. Със заповед № 152 от 15.07.2015 г., работодателят е прекратил трудовия и договор на основание чл. 71, ал.1 КТ. При така установените факти е прието, че трудовият договор е прекратен при наличие на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ в рамките на шестмесечния уговорен в полза на работодателя изпитателен срок, но в нарушение на правилата за предварителна закрила – уволнението е извършено по време, когато ищцата е започнала ползването на законоустановен отпуск поради бременност. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а с оглед обусловения им характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след уволнението е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Хасковски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса ползва ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 и чл. 333, ал. 5 КТ работничка, която е започнала ползване на законоустановен отпуск и е бременна, когато трудовият договор е прекратен от работодателя на основание чл. 71 КТ по време на уговорения изпитателен срок. Приложени са решение по гр.д. № 4966/2013 г. на Русенски районен съд, решение по гр.д. № 1097/2007 г. на Софийски окръжен съд и решение по гр.д. № 3053/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС, в които е прието, че предварителната закрила по чл. 333 КТ е неприложима при прекратяване на трудов договор, сключен при условията на чл. 70 КТ.
Ответникът по касационната жалба Н. С. М. счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в касационната жалба въпрос по приложението на чл. 71 КТ и чл. 333 КТ, обуславящ решението по делото по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. С оглед обусловения им характер от изхода на спора за законност на уволнението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 25.04.2016 година по гр.д. № 225/2016 година на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 99 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: