О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 22.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1332 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № VІ-10 от 21.12.2018 година по гр.д. № 1621/2018 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 146 от 08.08.2018 г. по гр.д. № 118/2018 г. на Несебърски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 38, ал.1 ЗУЕС, предявен от Етажна собственост „М…”, к.к. „С. б.”, [община] против „Адвансд Куолити Сървисиз” ЕООД, [община] за сумата 9605,40 евро, представляваща сбор от незаплатени ежегодни такси за поддържка и управление на десет апартамента в етажната собственост за периода от 2014 – 2017 година. В решението е прието за установено, че ответникът е собственик на десет едностайни апартамента в Етажна собственост „М…”. С решение по т. 4 от Протокол № 2 от 07.08.2013 г. на общото събрание на Етажната собственост е била определена такса за поддръжка и управление на общите части на сградата от 5 евро на кв.м., но не повече от 600 евро за обект, които такси съгласно т. 5 от Протокола е следвало да се заплащат до 15 август всяка година. Решението на Общото събрание на ЕС от 25.07.2014 г., определящо същия размер на такси за поддръжка и управление на общите части на сградата е било отменено с решение № 232 от 30.12.2014 г. по гр.д. № 699/2014 г. на Несебърски районен съд, потвърдено с решение № ІV-120 от 09.11.2015 г. по гр.д. № 1277/2015 г. на Бургаски окръжен съд. След отмяната му не е вземано друго решение за определяне размера на дължимите такси. При така установените факти е прието, че етажните собственици са валидно обвързани с решението на общото събрание от 07.08.2013 г., което се е стабилизирало като необжалвано; че при липса на последващо решение на общото събрание, задължението за плащане на такса за поддръжка и ремонт на общите части на сградата е съобразно последното такова от 07.08.2013 г., поради което предявеният от Етажната собственост иск е уважен като основателен.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от „Адвансд Куолити Сървисиз” ЕООД. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: когато решението на етажната собственост (ЕС) за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части е отменено по съдебен ред, прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, както и решението на ЕС за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части създава ли задължение за заплащането им в същия размер и за следващите календарни години – въпроси, разрешени в противоречие с приетото в решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. І г.о. ВКС; следва ли в производството по иск с правно основание чл. 38, ал.1 ЗУЕС съдът да разгледа въпроса за съществуване на решение на ЕС при въведено изрично възражение за това – въпрос, разрешен в противоречие с решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 4753/2015 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. І г.о. ВКС; следва ли да се приеме за доказан искът за изпълнение на решението на общото събрание на ЕС за заплащане на такси за разходи за поддръжка и управление на общите части при липса на доказателства за действително извършване на такива разходи – въпрос, разрешен в противоречие с приетото в решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр.д. № 5571/2015 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 78 от 13.05.2015 г. по гр.д. № 6829/2014 г. І г.о. ВКС. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси се явяват от значение за точното приложение на ЗУЕС и развитие на правото. Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. ІІІ-то ГПК, тъй като изводите, че решението за определяне на таксата за разходи за поддръжка и управление поражда действие неограничено във времето е в нарушение на правилата на формалната логика, без да се обсъжда Правилника на ЕС и възраженията, че поддръжка и управление няма и без да се анализира за какво служи претендираната такса.
Ответникът по касационната жалба Етажна собственост „М…”, к.к. „С. б.”, [община] не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното.
Доводите му за постановяване в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Приложеното решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. І г.о. ВКС е относно правната същност и действие на решение на общото събрание на етажната собственост; относно реда на атакуване на тези решения по чл. 40 ЗУЕС, прогласяването им за нищожни или установяването на липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и собствениците на отделни обекти – въпроси, извън обхвата на обсъжданите в обжалваното въззивно решение. В решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 4753/2015 г. ІІІ г.о. ВКС касае приложението на чл. 8 ЗУЕС относно възможността управлението на етажната собственост да се осъществява във всеки отделен вход – въпроси без връзка с разрешените във въззивното решение. Нямат връзка с обжалвания съдебен акт и правните изводи, формирани в решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр.д. № 5571/2015 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 78 от 13.05.2015 г. по гр.д. № 6829/2014 г. І г.о. ВКС, отнасящи се дължимостта на разходи за подобрения, извършени без решение на общото събрание на етажната собственост, както и относно обхвата на съдебната проверка в производство по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажна собственост.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли да се приеме за доказан искът за изпълнение на решението на общото събрание на ЕС за заплащане на такси за разходи за поддръжка и управление на общите части при липса на доказателства за действително извършване на такива разходи. Въпросът извършени ли са действително разходите по управление и поддръжка на сградата, приети от общото събрание на етажната собственост е предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС при оспорване на решението на общото събрание – в този смисъл и посоченото от касатора решение № 78 от 13.05.2015 г. по гр.д. № 6829/2014 г. І г.о. ВКС, без да има отношение към предмета на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 38, ал.1 ЗУЕС, предмет на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение.
Основателни са доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски окръжен съд на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите относно периода на действие на решението на общото събрание на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на общото събрание на етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред. По повдигнатите въпроси, обуславящи решаващите изводи на въззивния съд, няма постановена съдебна практика, поради което разрешаването им се явява от значение за точното приложение на чл. 38, ал.1 ЗУЕС вр. с чл. 11, ал.1, т.5 ЗУЕС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-10 от 21.12.2018 година по гр.д. № 1621/2018 година на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Адвансд Куолити Сървисиз” ЕООД в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 375,73 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: