3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
София, 20.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3253 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 241 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 3799/2012 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 3701 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 14118/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД. В решението е прието за установено, че със заповед № 406 от 16.07.2010 г. на Началника на военновъздушните сили, оправомощен за това от М., договорът на ищеца за военна служба е бил прекратен; бил е освободен от длъжност „началник за радиолокационна система за кацане” на ескадрила „Комуникационно, информационно и навигационно осигуряване” в поделение 2800 Г. И. и от военна служба. При изпълнение на тази длъжност, в периода от месец юли 2006 г. до месец април 2010 г., ищецът е дал дежурства с превишаване на нормалната продължителност на служебното време от 1385 часа, като полагащото се възнаграждение за така положения извънреден труд възлиза общо на 5857,34 лева, от които поделението е изплатило 380,02 лева. При така установените факти, в решението е прието, че предявения иск за заплащане на положен извънреден труд е основателен в размер на 5435,10 лева, присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 02.08.2011 г. На основание чл. 86 ЗЗД е присъдено и обезщетение за забава на изпълнението на паричното задължение в размер на 2096,50 лева. Прието е, че надлежен ответник по иска е М. , което е страна по служебното правоотношение по договора за кадрова военна служба към Военно-въздушните сили, както и че възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „а” ЗЗД е неоснователно, тъй като не се касае за периодични платежи, а вземането за положен труд не е възникнало по трудово, а по служебно правоотношение.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд е постъпила от М. . Поддържа се, че въпросите относно надлежния ответник по иск за възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, както и каква е погасителната давност за това вземане са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 416 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. ІV г.о. ВКС, в които е прието, че ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната, както и решение № 758 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 199/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че вземането за положен извънреден труд от военнослужещ се погасява с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба К. Х. М. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите в касационната жалба въпроси по приложението на чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ и чл. 111 ЗЗД относно надлежния ответник по иск за възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, както и каква е погасителната давност за това вземане, предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 3799/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя М. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 150,63 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: