3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 15.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1176 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № V – 145 от 31.10.2012 година по гр.д. № 1838/2012 година на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № ХІІІ – 1083 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 5799/2011 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от П. Д. Д. от [населено място] срещу С. И. Т. за промяна на режима на упражняване на родителските права върху детето Д. П. Д., [дата на раждане] ; изменени са марките по отношение местоживеенето на детето – постановено е да живее при своята майка С. Т. в [населено място] и режима на лични контакти между детето и бащата П. Д., който да го взема всяка втора седмица от месеца от 20 часа в петък до 12 часа в неделя, както и първата половина на всяка учебна ваканция; изменена е и месечната издръжка за малолетното дете, дължима от бащата, увеличена в размер на 150 лева. В решението е прието за установено, че родителите на детето са бивши съпрузи. Бракът им е бил прекратен с решение от 07.04.2009 г., с което родителските права над малолетното дете са били предоставени на майката при определен режим на лични контакти с бащата, осъден да заплаща месечна издръжка от 80 лева. След постановяване на решението майката е променила местоживеенето си в [населено място], където работи по трудов договор с месечно възнаграждение от 700 лева; ползва под наем апартамент със самостоятелна стая за детето, което е завършило учебната 2011/2012 г. в училище в [населено място], справя се отлично с учебния материал, здраво е, спортува, осигурени са му всички необходими за развитието му условия. Прието е, че настъпилата промяна в местоживеенето на майката не налага промяна в режима на упражняване на родителските права, тъй като не би била в интерес на детето – майката полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието му, детето желае да живее при майки си и в новата социална среда, към която се е адаптирало. Прието е, че режимът на лични контакти следва да бъде определен при съобразяване отдалечеността в местоживеенето на родителите, поради което на бащата е предоставена възможност да взема детето от петък вечер до неделя, както и през учебните ваканции, което ще осигурява възможност да се поддържа емоционалната връзка между дете и родител.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от П. Д. Д.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросите относно правомощията на въззивния съд да събира служебно доказателства в производството по дела за родителски права и въз основа на какви доказателства следва да се основава преценката на съда във вреда на детето ли е изслушването му по делото са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС по въпроса как се определя мястото, където трябва да се осъществяват личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, както и че в нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС съдът не е изложил собствени мотиви, възприемайки фактическите и правни констатации на първата инстанция. Ответницата по касационната жалба С. И. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът за правомощията на въззивния съд да събира служебно доказателства в производството по дела за родителски права е разрешен в установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която при спор за родителски права съдът съобразява факти и допуска доказателства и служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. В съответствие с така установената практика, с оглед защита интересите на малолетното дете, съдът е изслушал социални доклади относно възможностите на родителите за осигуряване условия за отглеждане на детето, съобразявайки отразените в тях факти, наред с представените от страните доказателства.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът въз основа на какви доказателства следва да се основава преценката на съда във вреда на детето ли е изслушването му по делото. Към момента на постановяване на решението детето не е навършило десет години, поради което не е следвало да бъде изслушано от съда на основание чл. 138 СК вр. с чл. 15, ал.1 З., а преценката по чл. 15, ал.2 ЗЗД съдът формира по вътрешно убеждение въз основа на всички доказателства, в т.ч. и от данните в социалния доклад, съгласно който с оглед съхраняване на психоемоционалното състояние на детето и предвид възрастта му изслушването му не би било в негов интерес.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС по въпроса как се определя мястото, където трябва да се осъществяват личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. В съответствие с т. ІV от Постановление № 1 от 1974 г. съдът е постановил бащата да взема детето съобразно местоживеенето му в [населено място], определяйки режима на лични контакти с оглед възможността за максимално пълноценно общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
Не е налице и твърдяното нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС по въпроса следва ли въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност. Постановките на ТР № 1 от 2001 г. ОСГТК ВКС са приложими при действието на ГПК от 2007 година при съобразяване на уредбата на ограничен въззив, при който съдът на основание чл. 272 ГПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, излагайки доводи съобразно чл. 269 ГПК по всички въведени с въззивната жалба оплаквания. В съответствие с уредбата на въззивното производство, в обжалваното решение на Бургаски окръжен съд са изложени мотиви по всички релевирани от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение; мотиви, отразяващи решаващата дейност на съда по предмета на делото – налице ли е изменение в обстоятелствата, налагащо промяна в упражняването на родителските права; извършена е преценка на всички обстоятелства, касаещи интересите на малолетното дете, в т.ч. преценка на родителските качества на страните; условията на живот на детето след промяната в местоживеенето му; налице ли е адаптация на детето към настоящата му жизнена среда, както и упражнява ли майката родителските права по начин, осигуряващ възможност за правилното му физическо и емоционално развитие.
Искането на ответницата по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V – 145 от 31.10.2012 година по гр.д. № 1838/2012 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: