О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 08.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1522 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 178 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 6846 /2016 г. на Софийския градски съд, постановено по реда на пар. 2, ал.1 ГПК вр чл.196 и сл. ГПК (отм.) е потвърдено решение № I-45- 104 oт 09.04.2014 г. по гр.д гр.д. № 15003/2011 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Й. К. Й. от [населено място] (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Л. Й. Т. и М. Й. К.) срещу Ю. В. П. от [населено място] за разваляне на договор за издръжка и гледане до размера на ѕ ид. ч от прехвърления имот – апартамент № 88, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В частта, с която искът е отхвърлен за ј ид.част от имота, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо. Във въззивното решение е прието за установено, че на 02.07.2004 г. ищецът Й. Й. и съпругата му Л. С. Й. се прехвърлили на ответника, син на прехвърлителката Л. Й., собствения си недвижим имот, придобит в съпружеска имуществена общност, съставляващ апартамент в [населено място],[жк], за което е бил съставен нот. акт № … от 02.07.2004 г. Прехвърлителите са запазили право на ползване върху имота, придобит от приобретателя срещу положените от него грижи за прехвърлителите през последните десет години преди сключване на сделката и поето задължение за бъдещи грижи и издръжка. До смъртта на прехвърлителката Л. С. Й., починала на 08.12.2005 г. ответникът е полагал всички необходими грижи, вкл. и след като е установил трайното си местоживеене в Италия – осигурил е болногледачка и е предоставял необходимите материални средства. В края на 2005 г. се е влошило и здравословното състояние на ищеца вследствие претърпян исхемичен мозъчен инсулт, последван от втори през 2006 г. Грижите за ищеца са били изцяло поети от ответника и осигурявани чрез трето лице (поемане на разходите за болногледачка, лекарства, манипулации и рехабилитация), като след втория инсулт на прехвърлителя ответникът се е завърнал в България и е останал да живее с него до смъртта му. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че по делото е доказано точно изпълнение на поетите договорни отношения от страна на ответника, който е престирал грижи и издръжка в пълен обем, адекватен на нуждите и на двамата прехвърлители, както и че прехвърлителите са приемали предоставяните им непрекъснати грижи и от трети лица, което е освободило приобретателя от задължението да ги предоставя лично. Въз основа на така формираните изводи, искът за разваляне на алеаторния договор е отхвърлен като неоснователен за ѕ ид. части от имота, съобразно наследствените права на наследниците на прехвърлителя Й. Й., а първоинстанционното решение в частта му за останалата ј ид. част обезсилено като недопустимо.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, постъпила от Л. Й. Т. и М. Й. К. се поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т 3 ГПК. Изложени са доводи, че въпросът следва ли при договор за прехвърляне на имот срещу задължение на минали и бъдещи грижи и издръжка да се изследват имуществените пропорции на алеаторната и неалеаторната част с цел да се определи до коя част договорът може да бъде развален, решението е постановено в противоречие с приетото в решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ІV г.о. ВКС; че въпросът има ли договорът за издръжка и гледане в частта за вече престирани грижи и издръжка характер на договор за продажба, решението е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 500 от 23.06.2010 по гр.д. №1702/2009 г. на IV г.о ВКС. Поддържа се, че в противоречие с посочената съдебна практика, решавашият съд не е определил имуществените пропорции на двете части на договора, съпоставяйки ги с оценката на имота към момента на сключването и на прехвърлянето с оглед преценката за наличие на неизпълнение и до колко то е съществено. Изложени са доводи за противоречие между формираните във въззивното решение изводи и тези решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 166 от 20.03.1997 г по гр.д. № 204/1996 г. на ВС на ІІ г.о. ВКС по въпросите може ли длъжникът по своя преценка да замени натуралната престация с парична и следва ли при физическо отсъствие приобретателят длъжник незабавно да заведе иск за трансформация на натуралната престация, а ако не е сторил това, то налице ли е неизпълнение на задълженията по договора. Поддържа се, че въпросът следва ли съдът да отчете характера на договора за издръжка и гледане, който се сключва с оглед личността на длъжника- приобретател е разрешен в противоречие с ТР № 30 от 17.06.1981 на ОСГК на ВС на РБ; че въпросът може ли, предвид неделимия характер на задължението към повече от едно лице, да се иска разваляне на целия договор от един от праводателите по него, когато се твърди, че неизпълнението е значително и е било налице по отношение и на двамата прехвърлители е налице противоречие с решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр.д. № 966 /1998 г. на ІІ г.о. ВКС и определение № 92 от 28.01.2011г . по гр.д. № 653/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС. Повдигнат е и въпросът следва ли съдът да извърши разграничение между хипотезата на иск за разваляне на алеаторната част от договор за издръжка и гледане, заведен приживе от един от прехвърлителите с хипотезата, когато такъв иск се завежда от наследниците и отразява ли се липсата на мотиви по този въпрос на правилността на съдебното решение, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Ю. В. П. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира съдебни разноски.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК според цената на иска въззивно решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли да се определя алеаторната и неалеторната част при договор за издръжка и гледане за минало и бъдеще време, не е обуславящ изхода на делото. Във въззивното решение е прието, че след сключването му договорът е изпълняван точно и в пълен обем от приобретателя, поради което въпросът за изследване на съотношението между минали и бъдещи грижи е изцяло неотносим. Независимо от това, неотносимо към изхода на делото е и соченото от касатора решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановено по въпроса за обема на правата на един от прехвърлителите по алеаторен договор, претендиращ развалянето му поради неизпълнение – относно правото да претендира разваляне както за собствената си част от прехвърления имот, така и за наследената от него част след смъртта на другия прехвърлител.
Предвид изложеното, не е обуславящ изхода на делото и въпросът има ли договорът за издръжка и гледане в частта за вече престирани грижи и издръжка характер на договор за продажба, съответно – не е налице и твърдяното противоречие с решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 500 от 23.06.2010 по гр.д. №1702/2009 г. на IV г.о ВКС. При доказателства за пълно и точно изпълнение на договора след сключването му, съдът не е имал задължение да определя имуществените пропорции на двете части на договора с оглед преценката доколко е съществено неизпълнението – не е имал задължение да преценява доколко неизпълнената част от задължението е значителна с оглед интереса на кредитора съобразно чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Без връзка с формираните в решението изводи са и въпросите може ли длъжникът по своя преценка да замени натуралната престация с парична и следва ли при физическо отсъствие, приобретателят длъжник незабавно да заведе иск за трансформация на натуралната престация. Съгласно установената съдебна практика, израз на която са и приложените
решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 166 от 20.03.1997 г по гр.д. № 204/1996 г. на ВС на ІІ г.о. ВКС, при отказ на кредитора да приеме предлаганите му грижи и издръжка, длъжникът следва да поиска трансформация на задължението му в парично и ако не е сторил това, то налице ли е неизпълнение на договорното му задължение. По делото обаче не е установено, нито се твърди, че кредиторът е отказвал да приеме предоставяните му грижи и издръжка, поради което въпросът за трансформация на задълженията не е обсъждан. Не е обсъждан и въпросът длъжен ли е бил по време на пребиваването си в чужбина длъжникът да поиска трансформация на дължимите грижи в натура в парична издръжка – действително задължението на приобретателя да предоставя грижи и издръжка е лично, но той се освобождава от задълженията си, когато ги предоставя чрез трети лица и кредиторът приема това изпълнение – в същия смисъл решение № 21 от 14.08.2012 г. по гр.д. № 16/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 324/2001 г. ІІ г.о. ВКС.
Не е налице и твърдяното противоречие с ТР № 30 от 17.06.1981 на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което съдът следва да отчита характера на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който се сключва с оглед личността на длъжника. Съдът е съобразил постановките на Тълкувателното решение, съгласно което дължимите по договора грижи, свързани с обезпечаване на храната и поддържане на бита са по съществото си заместими действия, които могат да бъдат изпълнявани и от трети лица, поради което при смърт на приобретателя той може да бъде заместен от правоприемниците си. Съдът е съобразил и константната практика, съгласно която кредиторът, бидейки господар на правата си може свободно да се разпорежда с тях, без да може да бъде задължен да получи грижите от трето лице, но когато той е съгласен и приема такива грижи, длъжникът се освобождава от задължението.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът може ли, предвид неделимия характер на задължението към повече от едно лице, да се иска разваляне на целия договор от един от праводателите по него, когато се твърди, че неизпълнението е значително и е било налице по отношение и на двамата прехвърлители. Въззивният съд е съобразил, че правото да се търси разваляне на алеаторния договор поради неизпълнението му преминава върху наследниците на починалия кредитор; че те могат да претендират разваляне на съответната част от договора само за техния наследодател; че дори и когато преди смъртта на един от прехвърлителите е съществувала неразделност на задълженията, останалите кредитори нямат иск за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия кредитор – това право е преминало в наследниците му. В този смисъл решение № 346 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 467 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1706/2009 г., ІІІ г.о. ВКС; решение № 615 от 09.03.2010 г. по гр.д. №3824/ 2008 г., ІІ г.о. ВКС и решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр.д. 1510/2009 г., ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При доказателства, че прехвърленият имот е придобит от първоначалния ищец и починалата му съпруга в имуществена общност, след смъртта и с оглед наследствения му дял, ищецът е имал правен интерес от разваляне на договора за ѕ ид. части от имота, в който смисъл е постановен и обжалваният съдебен акт.
Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът да извърши разграничение между хипотезата на иск за разваляне на алеаторната част от договор за издръжка и гледане, заведен приживе от един от прехвърлителите с хипотезата, когато такъв иск се завежда от наследниците. Въпросът е разрешен в посочената по-горе съдебна практика, съобразена при постановяване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 800 лева, изплатени по договор за правна помощ от 24.03.2017 г. с адвокат Д. К. от Софийска адвокатска колегия.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 6846 /2016 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Л. Й. Т. с ЕГН: [ЕГН] и М. Й. К. с ЕГН: [ЕГН], двамата от [населено място], да заплатят на Ю. В. П. от [населено място] с ЕГН: [ЕГН] сумата от 800 (осемстотин) лв. съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: