4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 03.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7264 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 3150 от 31.07.2013 година по гр.д. № 548/2013 година на Благоевградски окръжен съд е определен режим на лични отношения между бащата С. Г. Й. от [населено място] и малолетното му дете З. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. без приспиване, както и двадесет дни през лятото по време, когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници през четни години от 9 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември и новогодишните празници през нечетни години от 9 часа на 31 декември до 18 часа на втори януари при осъществяване на режима по местоживеене на детето в [населено място]. В решението е прието за установено, че малолетното дете З. е родено на 25.01.2010 г. от съжителство между страните. По силата на постигната между родителите спогодба, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева. Детето живее в домът на своята майка в [населено място], където през 2012 г. е било посещавано от баща си и неговите близки. При отглеждане на детето майката е подпомагана от своите родители, с които живеят в един дом. По делото не са представени доказателства за битовите възможности на бащата с оглед възможността му да осигури сигурна и безопасна среда на детето при евентуалното му пребиваване в домът му. Прието е, че в интерес на детето е да осъществява редовни контакти със своя баща, но предвид ниската му възраст; обстоятелството, че до момента не е пренощувало извън дома си без своята майка; че няма данни дали бащата може да му гарантира спокойно и безопасно пребиваване извън дома му за по-продължително време, както и че регулярното отвеждане на детето два пъти в месеца по местоживеене на бащата ще е свързано с продължително пътуване на сравнително голямо разстояние от [населено място] до [населено място], съдът е постановил личните контакти през месеца да се осъществяват без преспиване, а през лятото, коледните и новогодишните празници по местоживеене на детето в [населено място].
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С. Г. Й.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съгласно което поддържането на лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права следва да става в неговото местожителство или местопребиваване, като при преценката за режима на лични контакти съдът е длъжен да извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, засягащи физическото, психическо и нравствено развитие на детето, в който смисъл е и съдебната практика, установена с решение № 656 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 1489/2008 г. на І г.о. ВКС и решение № 544 от 28.07.2003 г. по гр.д. № 297/2003 г. на ІІ г.о. ВКС. Поддържа се, че въззивното решение е постановено и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 145 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 418/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 251 от 27.04.2009 година по гр.д. № 2445/2007 г. на І г.о. ВКС и решение № 928 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. на ІІІ г.о. ВКС по въпроса кои обстоятелства могат да наложат постановяването на силно ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето. Изложени са доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с установената съдебна практика (Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС; решение № 40 от 15.02.2012 г. по гр.д. № 522/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 193 от 14.04.2009 година по гр.д. № 6173/2007 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 544 от 27.03.2003 г. по гр.д. № 297/2003 г. на ІІ г.о. ВКС) по въпроса задължително ли е изслушването от съда на двамата родители при определянето режима на лични контакти между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права.
Ответницата по касационната жалба С. С. Ч. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд. Преценката за режима на лични контакти е извършена въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, засягащи правилното развитие на малолетното дете при съобразяване с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС – съдът не е отдал значение на отделни факти, а е разгледал съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Извършил е преценка на фактите, установяващи, че детето осъществява спокойно контактите със своя баща и близките му (през общо петте посещения на детето от бащата за 2012 година), но в дома на своята майка и в присъствието на близките си, с които живее постоянно; че в интерес на детето с оглед ниската му възраст (родено на 25.01.2010 г.) е да не пътува два пъти месечно на значително разстояние до местоживеенето на бащата, както и че при липса на доказателства за условията, които бащата може да предостави при по-продължителен престой на детето (социален доклад по местоживеене на бащата не е изготвен, въпреки опитите на работници при социалната институция, поради невъзможност бащата да бъде намерен на сочените от него адрес и телефон), въз основа на което съдът е формирал извод, че осъществяването на личните контакти следва да е по постоянното местоживеене на детето.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса следва ли поддържането на лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права да става в неговото местожителство. Поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права, но тази постановка е приложима доколкото не е в разрез с интересите на детето. Когато по делото не е установено по безсъмнен начин, че при пребиваването на детето в друго населено място ще му бъде осигурена сигурна и безопасна обстановка, в т.ч. необходимите за възрастта му условия за спокоен живот, режима на лични отношения може да бъде определен и по постоянното местоживеене на детето.
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалвания съдебен акт и установената съдебна практика по въпроса кои обстоятелства могат да наложат постановяването на силно ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето. В приложените към касационната жалба съдебни решения, съдът се е произнесъл в кои случаи може да бъде постановен ограничителен режим поради обстоятелства, които застрашават интереса на детето – режим, ограничаващ непосредствените контакти между дете и родител, какъвто режим не е определен във въззивното решение, по силата на което бащата ще може да общува непосредствено с детето си, без присъствие на майката или социален работник.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса задължително ли е изслушването от съда на двамата родители при определянето режима на лични контакти между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права. Съгласно установената задължителна съдебна практика, неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, но за да бъде касирано въззивното решение, нарушението следва да е съществено, т.е. да се е отразило на правилността на постановения съдебен акт – решение № 207 от 2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретният случай обаче касационния жалбоподател в съдебно заседание на 18.02.2013 г. е заявил лично пред съда съгласието си родителските права да бъдат предоставени на майката и е подписал постигнатата съдебна спогодба относно упражняването на родителските права, а липсата на изрично отразяване на изслушването в съдебния протокол не е рефлектирала по отношение постановеният режим на лични контакти с малолетното му дете.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3150 от 31.07.2013 година по гр.д. № 548/2013 година на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: