О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
София, 29.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3158 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 159 от 17.05.2017 година по гр.д. № 1106/2017 година, Старозагорски окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, предявен от М. А. А. против М. С. П., двамата от [населено място], за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете А. М. А.. В решението е прието за установено, че страните са родители на детето А., родено на 20.09.2013 г. По споразумение между родителите, утвърдено с решение № 1174 от 02.12.2015 г. по гр.д. № 3696/2015 г. на Старозагорски районен съд, упражняването на родителските права е било предоставено на майката, къдено е било определено и местоживеенето на детето. Регламентиран е бил режим на лични контакти между детето и бащата – всяка първа и трета и четвърта седмица от месеца от петък в 18 ч. до 18 ч. в неделя с преспиване на детето в домът на бащата; пет дни по коледните празници през нечетни години като детето се взема от дома на майката на 23.12. в десет часа и се връща на 27.12. в 18 часа; пет дни през новогодишните празници през четни години като детето се взема от дома на майката на 29.12. в десет часа и се връща на 02.01. в 18 часа както и тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. След раздялата между родителите през 2015 г. детето е продължило да поддържа контакти с баща си, съобразно определения режим. И двамата родители разполагат с родителски капацитет, добри жилищни условия, материални възможности и подкрепяща среда за отглеждането на детето. Детето поддържа силна емоционалната връзка и с двамата родители. Макар и в конфликтни отношения, родителите осигуряват възможност на детето да общува и с двамата, без да е налице родителско отчуждение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че след определяне на мерките за упражняване на родителските права не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което да налага промяната им. Условията за отглеждане на детето при неговата майка не са се влошили; обстоятелството, че майката е започнала работа и установила фактическо съжителство с друг мъж, а детето е дадено в детско заведение не се е отразило на възможността да се грижи за него, още повече че тя е родителят, който от раждането на детето е полагал непосредствените грижи за него. Приел е, че с оглед на ниската му възраст (три години и половина), детето се нуждае от непосредствени майчини грижи, общуване и внимание от майката, която може да разчита и на помощта на своята майка, с която живее, както и на брат си, който се отзовава при нужда и също участва активно в отглеждането на детето. Изхождайки от тези съображения, съдът е отхвърлил като неоснователен искът за предоставяне на родителските права на бащата.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от М. А. А.. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и с Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, както и с практиката на Върховния касационен съд при разрешаване на въпроса следва ли въззивния съд да обсъди всички изложени във въззивната жалба съображения относно това кои обстоятелствата следва да бъдат ръководещи при преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права над малолетното дете; че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и по въпросът следва ли в производството по спор относно упражняване на родителски права задължително да бъдат изслушани и двамата родители – решение № 235 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 5841/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 129 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/2012 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 359 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 6983/2014 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите следва ли преценката за интереса на детето да се съобрази обстоятелство, което възпрепятства родителя да се грижи за него и констатирането на такива затруднения съставлява ли основание за промяна на родителските права.
Ответницата по касационната жалба М. С. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросът следва ли въззивния съд да обсъди всички изложени във въззивната жалба съображения относно ръководещите обстоятелствата при преценката за предоставяне упражняването на родителските права над малолетното дете е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Следвайки установената съдебна практика, съдът е обсъдил въведените във въззивната жалба оплаквания, в т.ч. справя ли се в действителност майката с отглеждането и възпитанието на детето и съставляват ли пречка за отглеждането му обстоятелствата, че тя е започнала работа и установила връзка с друг мъж. Съдът е съобразил доказателствата, че детето се развива правилно психически и физически, не е боледувало от сериозни заболявания и няма отклонения в емоционалното и психо-социалното развитие. Съобразил е, че детето е отглеждано по начин, даващ му възможност да не прекъсва контактите с бащата и роднините си бащина линия; че липсва синдром на родителско отчуждение и в негов изключителен интерес е да не променя установената обичайна среда, а двамата родители да способстват за емоционалното му и личностно израстване, преодолявайки натрупаната неприязън в личните си отношения.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли в производството по спор относно упражняване на родителски права задължително да бъдат изслушани и двамата родители. При разрешаване на спор относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, съдът изслушва родителите в изпълнение на чл. 59, ал. 6 СК, за да добие лични впечатления, даващи възможност за най-пълна и точна преценка на всички обстоятелства от значение за интересите на детето. Затова неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права без да съобрази всички обстоятелства, от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на детето за защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не се налага отмяна на постановеното решение. В този смисъл и решение № 447 от 08.12.2015 г. по гр.д. № 3067/2015 г. и решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретния случай съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права над малолетното дете след събиране на всички доказателства, осигуряващи възможност за пълна и точна преценка на обстоятелствата, свързани с интересите на детето – в присъствие на двамата родители във всяко проведено по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, съдът е извършил разпит на свидетели и ексепрти и е приел социален доклад, давайки възможност на родителите да задават въпроси и да вземат становище по всяко от доказателствата и направените от насрещната страна възражения и искания.
Неоснователен се явява доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите следва ли преценката за интереса на детето да се съобрази обстоятелство, което възпрепятства родителя да се грижи за него и констатирането на такива затруднения съставлява ли основание за промяна на родителските права. Въпросът не е обуславящ изхода на делото с оглед формираните въз основа на доказателствата по делото изводи, че майката не е възпрепятствана да се грижи за детето си; обратно – разполага с висок родителски капацитет, добри жилищни условия, материални възможности и подкрепяща среда при отглеждането и възпитанието му.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 87, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващо изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 26.06.2017 г. с адвокат К. А. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 17.05.2017 година по гр.д. № 1106/2017 година, Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. А. А. с Е. [ЕГН] да заплати на М. С. П. с Е. [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: