3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 29.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2923 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 431 от 10.12.2012 година по гр.д. № 831/2012 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 4975 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 619/2012 г. на Благоевградски районен съд, с което бракът между Е. Тодорова З. и Б. К. З. е прекратен по вина на мъжа; постановено е местоживеене на роденото от брака на 23.06.2005 г. дете Б. при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права при определен режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща за малолетното дете месечна издръжка в размер на 200 лева. В решението е прието за установено, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са изцяло в поведението на ответника, осъществявал физически и психически тормоз над съпругата си, без да полага достатъчно грижи за семейството. Приел е, че полът, възрастта на детето, притежаваните от майката родителски качества и проявените грижи при отглеждането му дават основание да и бъде предоставено упражняването на родителските права при възможност на бащата за лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 16 часа без приспиване, както и десет дни през лятото и пет дни през зимата по време, когато майката не ползва годишния си отпуск. Дължимата от бащата месечната издръжка за малолетното дете е определена с оглед възрастта му и възможностите на двамата родители, както и предвид по-големия месечен доход на майката и липсата на постоянна работа на бащата.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от Б. К. З.. Поддържа се, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли съдът да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност показанията на всички разпитани по делото свидетели; следва ли при определяне размера на дължимата издръжка да съобрази нуждите на детето и възможностите на родителите и следва ли съдът при постановяване на решението да вземе предвид всички факти, настъпили в хода на процеса и в частност промяната на местоживеенето на детето от Италия в Република България.
Ответницата по касационната жалба Е. Т.З. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите от касатора въпроси са намерили разрешение в установената съдебна практика, поради което не се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът следва да формира убеждението си за фактите след преценка на всички относими към спорното право доказателства, в решението на въззивния съд, след препращане към мотивите на първоинстанционното решение, са обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели и приложения социален доклад относно проявените от страните родителски качества.
В съответствие с установената практика по приложението на чл. 142, ал.1 СК, при определяне размера на дължимата издръжка за роденото от брака малолетно дете, съдът е изхождал от нуждите му (възраст, общо здравословно състояние и социална ангажираност при растежа му) и от възможностите на двамата родители, приемайки, че майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да поеме по-голяма част от издръжката с оглед по-високите и материални възможности.
Съобразена е и съдебната практика по приложението на чл. 235, ал.3 ГПК. В мотивите на решението съдът е отчел обстоятелството, че детето е с трайно установено местоживеене в Република България, където в грижите за отглеждането му майката е подпомагана от своите близки.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 10.01.2013 г. с адвокат М. З. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 10.12.2012 година по гр.д. № 831/2012 година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. К. З. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. Т. З. с ЕГН [ЕГН] сумата 200 (двеста) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: