2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1492
София, 30 декември 2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5374 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1273 от 26.06.2015 година по гр.д. № 1400/2015 година на Варненски окръжен съд на основание чл. 128, ал.1 СК са определени мерки за лични отношения между П. И. Ж. и Т. Г. Д., двамата от [населено място] с техния внук детето Т. И. Г.. В решението е прието за установено, че ищците са баба и дядо на детето Т., родено на 16.12.2008 г. от брака на сина им И. Т. Г. и В. М. Д., прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 17069/2014 г. на Варненски районен съд. След развода, родителските права над детето са били предоставени на майката при определен режим на лични контакти между детето и бащата. През 2014 г., по молба на майката спрямо бащата са били наложени мерки за закрила по Закона за защита от домашно насилие – задължен е бил да се въздържа от извършване на насилие спрямо майката и малолетното дете Т.; бил е отстранен от съвместно обитаване на семейното жилище в [населено място] за срок от девет месеца, както и да приближава майката и малолетното дете на разстояние по-малко от 50 метра от жилището, местоработата на майката и местата, които посещават за социални контакти и отдих. През месец октомври 2014 г., въз основа на подадена от майката на детето жалба, срещу бащата е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 296, ал.1 НК. От месец юни 2014 г. бащата се е установил да живее в [населено място] на адрес, различен от този на майката. Ищците, баба и дядо на детето, живеят в [населено място] в двуетажна къща с добри битови условия, в която се поддържа самостоятелна стая за детето. Между родителите на детето са установени конфликтни отношения, рефлектиращи и върху възможността за контакти между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. При така установените факти е прието, че искът по чл. 128, ал.1 СК за определяне на мерки за лични отношения между малолетното дете е неговите баба и дядо е основателен. Прието е, че в интерес на детето е да не се отчуждава от близките си родственици, които могат да бъдат негова морална подкрепа; че на ищците, които са подпомагали майката в отглеждането на детето до месец август 2011 г., не липсват качества за адекватно му възпитание, както и материални условия за отглеждането му, а осигуряването на възможност да поддържа връзка с тях е полезно за детето с оглед психологичното му здраве и пълноценното му развитие и възпитание. Изхождайки от възрастта на детето и обстоятелството, че ищците живеят в населено място, различно от това на родителите, както и че в свободното от училищни занимания време детето има нужда и интерес да общува и със своята майка и нейните родители, съдът е определил режим на лични отношения през всяко тримесечие (всяка първа седмица от месец март, всяка втора седмица от месец юни, всяка първа седмица от месец септември и всяка втора седмица от месец декември) от 17 ч. в петък до 12 ч. в неделя с преспиване – време, през което бабата и дядото ще могат да вземат детето и да го връщат на неговата майка.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от бащата на малолетното дете И. Т. Г.. Поддържа се, че в противоречие със съдебната практика, в т.ч. практиката на страните членки на Европейския съюз, съдът не е изследвал въпроса дали предложената от бащата споделена родителска отговорност не е от най-висш интерес за детето; че съдът не се е произнесъл по искането за постановяване на съвместното упражняване на родителските права от двамата родители, с което би се предоставила възможност детето да се радва на вниманието и обичта на всички свои близки и роднини, в т.ч. да осъществява пълноценни контакти с ищците, негови баба и дядо по бащина линия.
Касационна жалба срещу въззивното решение е постъпила и от майката на детето В. М. Ш.. Изложени са доводи, че въпросът относно критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне на лични отношения между внуците и техните баба и дядо и задължен ли е да съобрази местоживеенето им в различни градове като обсъди в решението си този факт и значението му за интереса на детето, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана в решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1325/2009 г. ІІІ г.о. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с посоченото решение по гр.д. № 1325/2009 г. ІІІ г.о. и ППВС № 1 от 12.11.1974 г. е разрешен и въпросът в интерес на детето ли е режимът на лични отношения между детето и бабата и дядото да се определи в рамките на режима на лични контакти с бащата, когато е установено, че бащата не пречи на тези контакти. Поддържа се, че в противоречие с установената задължителна практика на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възраженията и доводи на страните, обективирани във въззивните жалби и да изложи собствени мотиви по тях. Въведени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса нарушени ли са принципите на състезателното начало и равенство в процеса, ако въззивният съд формира изводите си въз основа на прието от него писмено доказателство, което насрещната страна не е имала възможност да обори. Доводът е въведен във връзка с извода на съда, че майката препятства контактите между детето и неговите баба и дядо, формиран въз основа на приетото във въззивното производство писмо от 13.06.2014 г. на Дирекция социално подпомагане, [населено място].
Ответниците по касационните жалби П. И. Ж. и Т. Г. Д. не вземат становище.
По въведените от касаторите доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатите от касатора И. Т. Г. въпроси относно споделената родителска отговорност нямат отношение към предмета на делото. В производството по иска с правно основание чл. 128, ал.1 СК, изхождайки от интереса на детето, съдът определя мерки за лични отношения с неговите баба и дядо, без да се произнася по въпроса за упражняването на родителските права. Въпросите дали предложената от бащата споделена родителска отговорност е от най-висш интерес за детето и следва ли да бъде постановено съвместното упражняване на родителските права от двамата родители не са обуславящи изхода на спора и се разрешават в отделно производство по спор за упражняване на родителски права, поради което не дават основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът относно критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне на лични отношения между внуците и техните баба и дядо и задължен ли е да съобрази местоживеенето им в различни градове не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, в т.ч. решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о.; решение № 140 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV г.о. и соченото от касатора решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1325/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, съдът е изследвал всестранно обстоятелствата от значение за интереса на детето, в т.ч. данните за родителите на бащата, условията на живот в домът им, мотивацията им за съдействие при отглеждането и възпитанието на внука им, както и местоживеенето им – различно от това на родителите, налагащо удължен престой при вземане на детето в домът им.
Не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика и въпросът в интерес на детето ли е режимът на лични отношения с неговите баба и дядо да се определи в рамките на режима на лични контакти с бащата. Несъмнено е, че запазването на коректни отношения между родителите и техните близки след раздялата им е в най-висш интерес на детето; че най-благоприятно за развитието на детето е да има възможност на общува максимално и с двамата родители и близките им; че осъществяването на лични отношения с дядото и бабата в рамките на един разширен режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права би дало възможност на детето да преодолее най-бързо и лесно раздялата на родителите и би му осигурило подходящата семейна среда, но това е възможно само при разбирателство между родителите на детето или когато родителят, който не упражнява родителските права живее с бабата и дядото или поне в същото населено място. Когато бабата и дядото живеят в населено място, различно от това на родителите, то тяхно право е да имат възможност да вземат внука си в определено за това време, независимо от времето и мястото, на което се осъществяват личните отношения с родителя. Съобразявайки, че ищците живеят в [населено място], а синът им в [населено място], съдът е определил време за лични контакти на детето с неговите баба и дядо, независимо от времето, отредено за контакти с баща му.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възраженията и доводи на страните и да изложи собствени мотиви по тях. В обжалваното въззивно решение съдът е дал отговор на всички въведени оплаквания във въззивната жалба, подадена от майката на детето М. Ш., в т.ч. на доводите следва ли да се определя режим на лични контакти извън този, определен за бащата и доколко определеното време за общуване между бабата и дядото и техния внук (четири пъти годишно) би препятствало времето за общуване между майката и детето.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса нарушени ли са принципите на състезателното начало и равенство в процеса, ако въззивният съд формира изводите си въз основа на прието от него писмено доказателство, което насрещната страна не е имала възможност да обори. Повдигнатият въпрос не е обуславящ изхода на спора. Писмо от 13.06.2014 г. на Дирекция социално подпомагане, [населено място], съгласно което майката е отказала контакти с бабата и дядото на детето на проведена среща със служители на Агенцията за социално подпомагане е прието във въззивното производство в открито съдебно заседание на 04.06.2015 г. в присъствие на процесуалния представител на страната, който не е направил искане за събиране на доказателства за опровергаване на съдържанието му. Независимо от това, обстоятелството дали майката на детето е отказала срещи с родителите на бащата е въпрос, който не обуславя изхода на спора – дадената със съдебното решение възможност за лични контакти между баба, дядо и внук на всяко тримесечие от годината улеснява страните при съгласие на майката детето да общува с роднините си по бащина линия и същевременно регламентира за в бъдеще отношенията по начин, закрилящ интереса на детето да запази и продължи емоционалната си връзка с най-близки свои родственици.
С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1273 от 26.06.2015 година по гр.д. № 1400/2015 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: