О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 03.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1785 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 278, ал.1 ГПК е образувано по частна жалба, постъпила от М. К. Я. от [населено място] против определение № 72 от 19.02.2016г. по гр.д. № 214/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е върната поради просрочието и касационна жалба вх. № 10353 от 04.11.2015 г.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение № 72 от 19.02.2016г. по гр.д. № 214/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е върната като просрочена касационна жалба вх. № 10353 от 04.11.2015 г. Съдът е приел, че срокът за обжалване на въззивно решение № 385 от 30.09.2015 г. по гр.д. № 448/2015 г. на Хасковски окръжен съд е изтекъл на 30.10.2015 г., поради което подадената на 04.11.2015 г. касационна жалба против решението подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.1 ГПК. Приел е, че срокът за обжалване тече от датата на която съдът е обявил решението си – 30.09.2015 г., която дата е била съобщена на страните на проведеното на 16.09.2015 г. публично съдебно заседание по съществото на делото.
В жалбата против въззивното определение, подадена от М. К. Я. от [населено място] се поддържа, че изводите на съда са в противоречие с чл. 122, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно който текст гражданите имат право на защита във всички стадии на процеса; че определението е постановено в нарушение на чл. 283 ГПК, определящ началото на срока за касационно обжалване от връчване на препис от решението на страната; че при колизия между тълкувателно решение на Върховния касационен съд и императивна правна норма превес има последната (колизия между Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2012 по тълк. д. № 12/2012 г. ОСГК ВКС и чл. 283 ГПК). Изложени са и твърдения, че в периода 28.10.2015 г. – 04.11.2015 г. жалбоподателят е бил на лечение извън района на съда, за удостоверяване на което е представена епикриза от Специализирана болница за рехабилитация „М.”, [населено място].
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно определение е законосъобразно.
Съгласно чл. чл. 315, ал. 2 ГПК, срокът за обжалване на решение, постановено по реда на Глава ХХV ГПК тече от датата, посочена в съдебното заседание по съществото на делото. Това правило се отнася и за случаите, когато съдът е вписал решението по-рано от определената дата. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението не променя началния момент на срока за подаване на жалба, освен в случаите, когато на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. В този смисъл Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12 от 2012 г. ОСГК ВКС.
Въведените с частната жалба оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Съгласно чл. 122 от Конституцията на Република България гражданите имат право на защита във всички стадии на процеса, но редът за упражняване на това право на защита се определя със закон. В конкретния случай, редът за упражняване правото на инстанционен контрол чрез жалба срещу съдебното решение е уреден в чл. 315, ал. 2 ГПК, а правото на гражданина на защита не е нарушено, когато възможността за проверка на решението от по-горна съдебна инстанция е преклудирана поради собственото му процесуално поведение. Неоснователен е и доводът за постановяване на определението в нарушение на чл. 283 ГПК, който определя срока за касационно обжалване в общия исков процес, но е неприложим спрямо особеното исково производство, уредено в Глава ХХV ГПК, в което производство срокът за обжалване на решението е уреден в чл. 315 ГПК. Не следва да бъде коментиран и доводът за колизия между императивната правна норма на чл. 283 ГПК и Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. дело № 12 от 2012 г. ОСГК ВКС, което касае приложението на чл. 315, ал.2 ГПК, т.е. срокът за обжалване на решенията, постановени по реда на Бързото производство по Глава ХХV ГПК.
Твърденията, че в периода 28.10.2015 г. – 04.11.2015 г. жалбоподателят е бил на лечение извън района на съда нямат отношение към въпроса за просрочието на касационната жалба при липса на въведено от жалбоподателя искане за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 64, ал.2 ГПК. Независимо от това, при своевременно направено искане за възстановяване на срок по причина на особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, компетентен да се произнесе е въззивният съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 19.02.2016г. по гр.д. № 214/2016 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: