1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 12.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1402 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 121 от 01.12.2015 година по гр.д. № 290/2015 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 53 от 08.07.2015 г. по гр.д. № 174/2015 г. на Сливенски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, предявен от И. И. С. от [населено място] против П. на Република България, [населено място]. Присъдена е сумата 2000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изтърпяно наказание над срока определен с присъда по н.о.х.д. № 351/2008 г. на Словенски окръжен съд, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.04.2010 г. до 25.03.2012 г. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление от 24.09.1999 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 346, ал.1, вр. с ал. 2, т.1 и т. 3 вр. с ал. 5 НК при взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение от 11.01.2000 г. по н.о.х.д. № 169/2002 г. на Сливенски районен съд мярката за неотклонение е била изменена в „домашен арест”, която мярка е изменена с определение от 04.07.2003 г. на Сливенски окръжен съд в „парична гаранция” в размер на 400 лева. С присъда по н.о.х.д. № 169/2002 г. на Сливенски районен съд ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал 2, т.1НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Присъдата на първоинстанционния съд е била отменена и ищецът оправдан по обвинението по чл. 215 НК с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 84/2006 г. на Сливенски окръжен съд. Производството е било възобновено по искане на П. на Република България с решение по н.о.х.д. № 181/2008 на Върховния касационен съд, ІІІ н.о., а с присъда № 4 от 23.09.2009 г. по н.о.х.д. № 351/2008 г. на Сливенски окръжен съд ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал 2, т.1НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим. На основание чл. 59 НК от изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”. Присъдата е влязла в сила с постановяване на решение № 82 от 07.04.2010 г. по н.д. № 610/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ н.о. и не е била приведена в изпълнение, тъй като наказанието е било изтърпяно при приложението на чл. 59, ал.1 НК. При така установените факти е прието, че ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода” за време от една година и осем дни над постановения с присъдата размер; че наложената му процесуална принуда му е причинила стрес, чувство на изолираност и депресия от невъзможността да участва пълноценно в живота на семейството си. Прието е, че за причинения деликт ответникът П. на Република България отговоря имуществено на основание чл. 2, ал.1, т. 6 НК за изтърпяване на наказание над определения срок. При условията на чл. 52 ЗЗД е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. За разликата до предявения размер от 50000 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Върху размера на обезщетението за неимуществени вреди е присъдена и законна лихва, считано от 26.03.2012 г., тъй като вземането преди тази дата е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. на Република България чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че въпросите за началния момент на погасителната давност и за разграничението между хипотезите по т.1 и т.6 на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ е разрешен в противоречие с т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.по тълк.д. № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС; решение по гр.д. № 1384/2012 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 232/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 1784/2013 г. ІІІ г.о. ВКС и решение по гр.д. № 3705/2013 г. ІІІ г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са доводи, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за точното приложение на чл. 2, ал.1, т. 6 ЗОДОВ.
Ответникът по касационната жалба И. И. С. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът за началния момент на погасителната давност по отношение на иска за вреди от деликт по чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е разрешен в съответствие с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС и сочените от касатора решения по гр.д. № 1784/2013 г. ІІІ г.о. ВКС и решение по гр.д. № 3705/2013 г. ІІІ г.о. ВКС. В съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че началният момент на погасителната давност за вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок е от влизане в сила на акта на съда при последващо изменение на присъдата – приел е, че правото на ищеца за предявяване на иск за обезщетение е възникнало от 07.04.2010 г. с влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 351/2008 г. на Сливенски окръжен съд, поради което предявеният на 26.03.2015 г. иск по чл. 2 ЗОДОВ е в рамките на петгодишния давностен срок.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за разграничението между хипотезите по т.1, т. 2 и т. 6 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 1384/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че когато задържането на лицето е по-продължително от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода” и не е могло да бъде „компенсирано” чрез приспадане по чл. 59 от НК, не е налице деликтът по чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ, а искът следва да се квалифицира по т. 2, пр. 1, а не по т. 1 или по т. 6 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ ( редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.).
Предвид настъпилите изменения в уредбата на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ със ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г., въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за квалификацията на иска, когато се претендира обезщетение за вреди от изтърпяна мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок по-голям от наложеното наказание „лишаване от свобода”.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 01.12.2015 година по гр.д. № 290/2015 година на Бургаски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: