3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
София, 05.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3483 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1430 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-65-306 от 18.11.2013 г. по гр.д. № 24558/2013 г. на Софийски районен съд, с което с отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. Д. К. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че от 17.11.2011 г. ищцата е заемала по трудово правоотношение длъжността „консултант продажби” в дирекция „Магазини” при [фирма], [населено място]. С решение на ТЕЛК от 05.03.2013 г. на ищцата е била призната 71 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.03.2014 г., с предписание за изпълняваните трудови задължения: „при възможност на място без контакт с клиенти” и противопоказания на труд: „значително психическо натоварване”. След заседание на комисията по трудоустрояване при ответното дружество, на ищцата е била предложена работа „търговски консултант” при непълно работно време от четири часа, която тя е отказала със заявление от 02.04.-2013 г., тъй като трудовите функции са били свързани с работа с клиенти. След запитване на работодателя до Службата по трудова медицина, на ищцата е била предложена работа като „деловодител” – длъжност, съобразена със здравословното и състояние, образование и професионална квалификация, свързана с водене на документооборота и без непосредствен досег с клиенти, която ищцата отново е отказала, след което трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 5096 от 11.04.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – поради отказ на служителя да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Прието е, че противопоказанията за работа са били посочени ясно и конкретно в предписанията за трудоустрояване на здравните органи; че работодателят е предложил подходяща за здравословното състояние на служителката работа, която тя е отказала да заеме, поради което трудовото правоотношение е прекратено при наличие на фактите, обуславящи приложението на чл. 330, ал.2, т.5 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от М. Д. К. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросите: длъжен ли е работодателят да поиска от органа, издал експертното решение да допълни предписанието а трудоустрояване, когато то не е достатъчно ясно и пълно, както и да вземе становище дали предложената нова длъжност е подходяща съобразно предписанието, когато то не е ясно и пълно в достатъчна степен; възниква ли извънсъдебен правен спор между работодател и работник, когато последният не е съгласен да заеме предложената му длъжност и как следва да бъде изразено несъгласието; кой е компетентният орган да разреши този спор и законно ли е уволнение, когато спорът не е разрешен по реда на чл. 3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите подлежи ли на преценка в рамките на трудовия спор медицинския въпрос дали посочената за трудоустрояване длъжност и противопоказна за здравето на трудоустроения и съставлява ли надлежно доказателство дали предложената нова длъжност е съобразена с предписанията становището на службата по трудова медицина към предприятието работодател, разрешени в противоречие с решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
По изведените съображения за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси длъжен ли е работодателят да поиска от органа, издал експертното решение да допълни предписанието а трудоустрояване, когато то не е достатъчно ясно и пълно, както и да вземе от него становище дали предложената нова длъжност е подходяща съобразно предписанието, когато то не е ясно и пълно в достатъчна степен, не са обуславящи изхода на делото. Във въззивното решение е прието, че предписанията в експертното решение на ТЕЛК са точни и ясни – изпълняваните трудови задължения да са „при възможност на място без контакт с клиенти” и противопоказания на труд: „значително психическо натоварване”, поради което за работодателя не е възникнало задължение по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване да поиска от здравния орган да измени или допълни предписанието за трудоустрояване.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите подлежи ли на преценка в рамките на трудовия спор медицинския въпрос дали посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения и съставлява ли становището на службата по трудова медицина надлежно доказателство за това съобразена ли е предложената нова длъжност с предписанията на здравния орган. Разрешението, възприето в решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. ІІІ г.о. на Върховния касационен съд не е относимо към процесното правоотношение – в посоченото решение е прието, че в рамките на трудовия спор, съдът няма компетентност да изследва въпроса дали посочената от здравните органи подходяща за трудоустрояване конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения. Несъмнено въпросът за здравните противопоказания относно условията на труд са в компетентност на здравния орган и не подлежат на съдебна проверка в производството по трудовия спор за уволнение, в който смисъл е установената съдебна практика. В конкретния случай обаче в експертното решение не е посочена конкретна подходяща длъжност за трудоустрояване, нито въззивният съд се е произнесъл по въпроси, свързани с предписаните здравни противопоказания.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса в кои случаи несъгласието на подлежащия на трудоустрояване работник да заеме предложената му работа съставлява спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. По така повдигнатия въпрос, явяващ се от съществено значение за изхода на делото, не е налице съдебна практика, поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1430 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Софийски градски съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: