О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 16.05.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4945 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 7821/09.10.2017 г., подадена от ищеца С. А. А., чрез адв. А. А. и адв. Т. Д. от АК-П. и по касационна жалба вх. № 6944/31.08.2017 г., подадена от П. на Р. Б., чрез прокурор Д. К. от Пловдивската апелативна прокуратура, против въззивно решение № 149/04.08.2017 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 496/2016 г. в частта по иска с цена 50 000 лв. и съдебноделоводните разноски.
С. А. А. обжалва решенето в частта, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева за периода 11.01.2012 г. – 06.10.2014 г., както и изцяло за периода 16.09.2010 г. – 11.01.2012 г.
Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводственине правила и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълен размер, като претендира и заплащане на сторените съдебни разноски във всички инстанции.
Прокуратурата не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
П. на Р. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на С. А. сумата 4 000 лева.
Излага доводи за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че размерът на присъденото от въззивния съд обезщетение от 4 000 лева следва да се намали, тъй като е необосновано завишен.
Насрещната страна С. А. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на П. на РБ. Претендира разноските за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд осъдил П. на РБ да заплати на С. А. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв, като отхвърлил иска за разликата до 50 000 лв. и за периода 16.09.2010 г. – 11.01.2012 г., както и изцяло по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 802,24 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че по делото не е спорно и се установява по делото, че С. А. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 227/2010 г. на РУП – Мадан, по обвинение по чл. 206, ал. 1 НК; досъдебното производство е образувано на 25.11.2010 г., предшествано от предварителна проверка, възложена с постановление на РП Мадан от 29.09.2010 г.; наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 06.10.2014 г. Съдът намерил, че не е установено влошаване на здравословното състояние, резултат от незаконното обвинение. Установено е още, че А. изпитвал притеснения и стрес от повдигнатото обвинение, считал, че е засегнато доброто му име и е ограничавал социалните си контакти. Посочено е, че в същия период е имало и друго наказателно дело, приключило с осъдителна присъда, без да е изяснено какво обвинението, каква е присъдата, началният и крайният момент на това наказателно производство, проведени заседания по това дело, наличие на други ограничителни мерки по него.
Съдът намерил, че обезщетение от 4000 лв. за причинените неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като посочил, че размерът е определен от продължителността на наказателното производство – близо 4 години, личните и семейни притеснения, наличие на друго наказателно производство за част от периода.
Касаторът – ищец С. А. поставя в изложението си въпросите: какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост“; какви са елементите, включени в критерия за справедливост, които са необходими за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване с оглед присъждане на обезщетение за него; какви стъпки включва процесът на оценяване на едно негативно преживяване, попадащи в критерия за справедливост; следва ли и в каква степен, при определяне обезщетението за неимуществени вреди, съдът да отчита отделните проявления на засягане на основни права и свободи на ищеца при извършването на процесуално-следствени действия срещу него; следва ли и в каква степен, при определяне обезщетението за неимуществени вреди, съдът да отчете обезщетенията, определяни в сходни случаи, предвид указанията, дадени с Постановление на П. № 4/1968 г.; следва ли и в каква степен, при определяне обезщетението за неимуществени вреди, съдът да отчита наличието на друго, приключило с осъдителна присъда, наказателно производство срещу същото лице; наличието на такива осъждания попада ли в хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ; допустимо ли е размерът на обезщетението да бъде занижен при наличие на такова наказателно производство, ако в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е формулирал възражение по чл. 5 ЗОДОВ, основано на наличието на такова производство, приключило с осъдителна присъда; как се определя периодът, за който се дължи обезщетение на неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, в хипотезата на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; кой е началният момент на този период и следва ли определянето му да бъде съобразено с тълкуването на понятието „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 КЗПЧ, дадено от ЕСПЧ.
В изложението на П… са поставени следните въпроси: трябва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви; при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се отчетат всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното определяне на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; как следва да се прилага общественият критерий за справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, при определяне обезщетението за неимуществени вреди.
Страните обуславят наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакция преди изм. Дв бр. 86/2017 г.)
Съставът на Върховния касационен съд намира, че насрещните страни поставят правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, като обобщени и уточнени, те се заключават в това какви обстоятелства са от значение и съдът трябва да обсъди при преценката за размера на паричното обезщетение за вреди, причинени от незаконно обвинение.
Така изяснен въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат, като се установява поддържаното противоречие с цитираните и от двете страни съдебни актове – ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и решения по чл. 290 ГПК на състави на Върховния касационен съд.
Поставеният от касатора – ответник процесуалноправен въпрос за мотивирането на въззивното решение е принципно значим във всеки казус, като в случая се установява и поддържаното противоречие със задължителна съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
Съставът на Върховния касационен съд няма възможност да прецени относимостта към постановеното от въззивния съд, съответно наличието на допълнителните условия в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, по следните въпроси, поставени от касатора – ищец: дали и как следва да се отчита наличието на друго наказателно производство срещу ищеца по време на това, за което е предявил иск по чл. 2 ЗОДОВ; касае ли се в случая за приложение на хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ и може ли да я приложи съдът, без изрично възражение на ответника; как се определя началният момент, от които се дължи обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление. Това е така поради изложените от въззивния съд мотиви – не е ясно как точно и с оглед на кое основание съдът е ценил данните за наличие и на друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда за А.; дори в мотивите през няколко реда се съдържа противоречие относно посоченото обстоятелство – като факт е посочено, че през „същият период“, през който е протекло наказателното производство, предмет на настоящото дело е имало и друго, приключило с осъдително решение; като обстоятелство от значение по чл. 52 ЗЗД е посочено, че се взема предвид наличие и на друго наказателно производство „за част от периода“. Не е ясно и какво е приел съдът относно продължителността на наказателното производство, за което е присъдил обезщетение; цитирал е датите на предварителната проверка – 29.09.2010 г., на образуване на досъдебното производство – 25.11.2010 г., но не е направил извод кога според него е започнало и кога – приключило наказателното производство за А., включил ли е и времето на предварителната проверка и какъв период от време от досъдебното производство, колко години е имал предвид при определяне размера на обезщетението. В същото време е потвърдил първостепенния съдебен акт в „останалите обжалвани части“, което включва и изричен диспозитив за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за времето 16.09.2010 г. – 11.01.2012 г.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне и по двете жалби по поставения правен въпроси, обобщени и уточнени по-горе от съда, свързан с тълкуването на чл. 52 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос относно мотивирането на въззивното решение, поставен в касационната жалба от Прокуратурата на РБ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 149/04.08.2017 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 496/2016 г. в частта, с която П…на РБ е осъдена да заплати на С… А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв, а искът за разликата до 50 000 лв. и за периода 16.09.2010 г. – 11.01.2012 г., е отхвърлен, както и в частта за съдебноделоводните разноски.
УКАЗВА на С… А., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на неговата касационна жалба в размер на 05,00 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, неговата касационна жалба ще бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: