3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 15.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева В. ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. ч.гр. д. № 462 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1513 от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 539/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено определение от 27.05.2010 г на Пазарджишки районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1219/2010 г.
Срещу определението на Пазарджишки окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 3413 от 15.07.2010 г., подадена от И. Г. Ш. от гр. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта на иск с правно основание чл.1, ал.2 УУТССР се разрешава противоречиво от съдилища. Приложени са решение от 29.01.2009 г. по гр.д. № 687/2008 г. на К. районен съд; решение № 40 от 07.08.2009 г. на Д. районен съд и решение от 27.03.2009 г. на В. районен съд. Изложени са доводи, че разрешаването на процесуалноправния въпрос: кога е налице правен интерес от иск по чл.1, ал.2 УУТССР се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1219/2010 г. на Пазарджишки районен съд е образувано по искова молба, с която И. Г. Ш. от гр. П. претендира да бъде установено по отношение на Р. управление “С. осигуряване”, гр. П., че в периода от 05.01.1970 г. до 31.12.1971 г. е работил в ТКЗС “Н.Бечев”, с. К. на длъжност “бригадир на комбайна бригада” при пълно работно време. С определение от 27.05.2010 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Приел е, че производството е недопустимо, тъй като липсват доказателства, че документите, установяващи трудов стаж на ищеца за претендирания период са изгубени или унищожени – процесуална предпоставка по чл.1, ал.2 УУТССР за допустимост на производството.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 1513 от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 539/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено, че с приемо-предавателен протокол от 16.05.2007 г., кметството на с. К. е предало на основание § 7 ПЗР КСО на Р. гр. П. 222 дела с прилежащи 20720 броя листове, като в предадената документация се включват и ведомостите на ТКЗС “Н.Бечев”, с. К. за периода от 05.01.1970 г. до 31.12.1971 г., съдържащи всички листове, някои от които деформирани. Прел е, че документацията е налична; не е изгубена или унищожена, поради което претенцията за установяване на трудов стаж по реда на УУТССР е недопустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пазарджишки окръжен съд. По обуславящия изхода на делото въпрос за допустимостта на производството на иск с правно основание чл. 1 УУТССР не е налице противоречива практика на съдилищата. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 УУТССР, израз на която са и приложените към касационната жалба съдебни актове, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като не са налице предпоставките на чл.1, ал.2 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а именно да са изгубени или унищожени документите, посредством които се установява този стаж.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Текстът на чл.1 УУТССР във всичките му алинеи не е непълен, неточен или неясен. Същевременно, по въпроса за правния интерес от установяването на трудов стаж по съдебен ред, Върховния съд се е произнесъл с Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. по гр.д. № 54/1962 ОСГК, съгласно което представянето на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена, е изискване за установяване на правния интерес на ищеца, като без наличие на същото искът във всички случаи е недопустим.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1513 от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 539/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: