3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
С., 08.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА В. ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 434 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение от 17.02.2011 г., постановено по гр.д. № 14172/2010 г. на Софийски градски съд е прекратено на основание чл. 233 ГПК производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ю. М. К. против Е. Ф. Димитрова, двамата от [населено място] за предаване владението на идеални части от първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] е оставено без уважение искане за конституиране на трети лица помагачи на страната на ищеца.
Срещу определението на Софийски градски съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила частна жалба от Ю. М. К. от [населено място]. Поддържа се, че отказът от иска е направен от процесуалния пълномощник на страната без валидно упълномощаване; че отказът да се конституират в производството по делото трети лица помагачи е незаконосъобразен, тъй като същите имат правен интерес да встъпят като страни по делото, тъй като с констативния нотариален акт, чиято нищожност се претендира са засегнати и техни права като съседи на имота.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.2 ГПК, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С искова молба от 08.10.2007 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 22036/2007 г. на Софийски районен съд, ищецът Ю. М. К. е предявил против ответника Е. Ф. Димитрова , двамата от [населено място], обективно съединени искове за прогласяване нищожност на договор от 27.07.2006 г.; за отмяна на констативен нотариален акт № 36/2006 г. и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на имот, съставляващ 1/8 ид.част от първи етаж на двуетажна жилищна сграда, застроена в УПИ ХVІ-21,22 от кв. 77 по плана на [населено място], местност „ЦГЧ зона Б „26”. В хода на производството по делото, процесуалният представител на ищеца адвокат Р. е заявил, че се отказва от иска с правно основание чл. 108 ЗС. С определение от 17.02.2011 г., постановено по гр.д. № 14172/2010 г., Софийски градски съд е прекратил на основание чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.) производството по предявения от Ю. М. К. против Е. Ф. Димитрова иск с правно основание чл. 108 ЗС и е обезсилил първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.д. № 22036/2007 г. в тази му част. Със същото определение въззивният съд е оставил без уважение искане за конституиране на трети лица помагачи на страната на ищеца, заявено за първи път във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Определението е законосъобразно.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд е съобразил заявения от процесуалния представител на ищеца отказ от иска. Отказът от иска е заявен своевременно по време на висящността на делото; съдът е валидно десезиран със спора, предмет на делото, поради което определението за прекратяване на производството по предявения иск е законосъобразно. В съответствие с чл. 233 ГПК (чл. 119, ал.2 ГПК отм.), въззивната инстанция е обезсилила и обжалваното първоинстанционно решение.
Въведените оплаквания от жалбоподателя, че отказът от иска е направен от процесуалния му пълномощник без валидно упълномощаване за това съдопроизводствено действие са неоснователни. Отказът е извършен в съдебно заседание на 09.02.2010 г. от адвокат Л. Н. Р., редовно упълномощен с правата по чл. 22, ал.2 ГПК (отм.), в т.ч. да се отказва от иска с пълномощно от 14.12.2009 г., приложено по делото. Въведените от жалбоподателя твърдения за пороци на договора за мандат не следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 278 ГПК, предмет на което е законосъобразността на обжалваното определение за прекратяване на основание чл. 119, ал.2 ГПК (отм.). Установяването на неистинността на документ или ненадлежното представляване по делото съставляват основания за отмяна по чл. 303 ГПК, след установяването им по надлежния съдебен ред.
Определението е правилно и в частта му, с която е оставено без уважение искането за конституиране на трети лица помагачи на страната на ищеца. Съгласно чл. 175, ал.1 ГПК (отм.), страната може да привлече трето лице помагач най-късно в първото заседание по делото. Искането за привличане на трети лица помагачи е заявено от ищеца с въззивната жалба против първоинстанционното решение – след преклузивния срок по чл. 175, ал.1 ГПК (отм.) поради което конституирането им като страни по делото е недопустимо.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2011 г., постановено по гр.д. № 14172/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „а” въззивно отделение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 14172/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ