4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София,29.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 281 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 740 от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 405/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение от 04.01.2011 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. №14248/2010 г.
Срещу определението на Пловдивски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 7718 от 04.04.2011 г., подадена от С. Г. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси: възможно ли е по реда на чл. 39 ЗЖСК да се отменят решения на ОС на Ж., за чието съществуване липсват доказателства; допустим ли е иск по чл. 39 ЗЖСК на член кооператор срещу Ж. при твърдения на трети лица, че са приети за членове на кооперацията; следва ли да се третират като доказателства тези твърдения на трети лица и може ли по реда на чл. 39 ЗЖСК да се претендира отмяна на твърдения; налице ли е правен интерес от иск срещу третите лица за установяване, че не са член кооператори като се отчете възможността Ж. да встъпи главно в процеса или да бъде привлечена като трето лице помагач, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведени са и твърдения за постановяване на определението в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са определение по ч.т.д. № 82/2010 г. на ВКС относно срокът, в който третото лице може да встъпи по висящ процес; определение по гр.д. № 1367/2008 г. на ВКС, V г.о. относно встъпването по чл. 218 ГПК (чл. 174 ГПК отм.); решение по гр.д. № 1971/1976 г. на І г.о. ВКС относно доказателствената стойност на обясненията на страната; решение по гр.д. № 3335/1969 г. на ІІ г.о. ВС относно правния интерес от предявяване на иск за бащинство; решение по дело № 36/1994 г. на АС при Б. и решение от 29.01.2008 г. по гр.д. № 333/2007 г. на окръжен съд [населено място], съгласно което правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, какъвто интерес е налице, когато ответникът претендира отричано му от ищеца право.
Ответниците по касационната жалба В. Д. М., П. И. П. и П. Д. М. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Ответникът Н. Х. Б. не взема становище.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 14248/2010 година на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба, с която С. Г. П. претендира да се признае за установено по отношение на ответниците В. Д. М., П. И. П., П. Д. М. и Н. Х. Б., че не са член кооператори в Ж. „А.”, [населено място]. Правния си интерес ищцата обосновава с твърдения, че ответниците са предявявали множество съдебни искове с правно основание чл. 39 ЗЖСК срещу Ж. „А.”, а по едно от делата, макар и по недопустимо предявен иск, са допуснати обезпечителни мерки – спиране на изпълнението на решенията на ОС на Ж.. С определение от 04.01.2011 г., съдът е прекратил производството, приемайки предявеният иск за недопустим.
Определението е потвърдено с определение № 740 от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 405/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес от установяване съществуването на членствени правоотношения между кооперацията и трети лица; че правото да се оспори членствено правоотношение принадлежи на кооперацията, а член кооператора разполага с правото по чл. 39 ЗЖСК да поиска отмяна на решение на общото събрание на кооперацията, взето в нарушение на закона или устава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски окръжен съд.
Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси по приложението чл. 39 ЗЖСК не са обуславящи изхода на делото. С предявения иск не се оспорва законността на решение на общото събрание на жилищностроителната кооперация, поради което изведените от касатора въпроси по приложението на чл. 39 ЗЖСК не са относими към предмета на делото. Неотносим към изхода на спора е и въпроса може ли да се третират като доказателство твърдения за факти на страната. Обстоятелството, че ответниците са оспорили решения на общото събрание на кооперацията не обуславя правен интерес от предявения иск – доколко са доказани твърденията на трети лица за членствено правоотношение е въпрос от правно значение за съответните дела с предмет иск по чл. 39 ЗЖСК.
Неотносим към предмета на делото е и въпросът налице ли е правен интерес от иск срещу третите лица за установяване, че не са член кооператори като се отчете възможността Ж. да встъпи главно в процеса или да бъде привлечена като трето лице помагач. Ж. „А.”, [населено място] не е страна по гр.д. № 14248/2010 година на Пловдивски районен съд, а възможността за промяна на страните в процеса не обосновава допустимост на иска.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на съдилищата. Приложените съдебни актове относно срокът, в който третото лице може да встъпи по висящ процес; относно встъпването по чл. 218 ГПК (чл. 174 ГПК отм.); относно доказателствената стойност на обясненията на страната и правния интерес от предявяване на иск за бащинство нямат отношение към разрешения в обжалваното определение процесуален въпрос.
Решението по дело № 36/1994 г. на АС при Б. не следва да бъде обсъждано, тъй като не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК ( т. 3 ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС).
Без отношение към процесуалния въпрос, предмет на обжалваното въззивно определение е и решение от 29.01.2008 г. по гр.д. № 333/2007 г. на окръжен съд [населено място]. Несъмнено правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, а интерес е налице когато ищецът отрича претендирано от ответника право, засягащо правната му сфера. Отричаните от ищцата права на ответниците обаче не засягат правната и сфера; като член кооператор тя разполага с правото да иска отмяна на всяко незаконно решение на общото събрание на кооперацията, но не разполага с иск за оспорване съществуването или несъществуването на членствено правоотношение на трето лице с Ж..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК на ответниците по касация В. Д. М. и П. И. П. следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на по 350 лева – изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 07.04.2011 г. и 08.04.2011 г. с адвокат Т. Д. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 740 от 16.03.2011 г. по ч.гр.д. № 405/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. П., живуща в К. Б., [дата на раждане] да заплати на В. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и П. И. П. с ЕГН [ЕГН] на всеки един по 350 (триста и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: